Проблемът ми е, че усещам. Усещам всяка частица. Не мога да спра, напразно се наказвам... Усещам болката на тези около себе си. Усещам... чувствата ми са като смъртта, обтегнати до болка. Как може това да ме направи щастлива? Има един израз - "цялата болка и мъка на света в един-единствен миг". Това са чувствата от мен. Затова понякога... изпитвам слабост... и искам да не чувствам нищо. Да не бъда с мъж, когото обичам, защото любовта ми е най-болезнена от всичко. Да не съм заобиколена от приятели, защото тяхната болка е и моя. Искаше ми се да се затворя в мрежата и никога, никога повече да не излизам риъл, защото... навън е ужасно. Толкова се молех да не усещам, че се сбъдна за малко. И, казвам ти, Дух, няма да го допусна никога повече да не усещам! Щото имало и по-лоша болка от болката на пълнотата - болката на пустотата.
Предпочитам вече да съм пълна, но да не позволявам да се пре-пълвам, затова и нет-а може да е одушник.

Не знам какво ще разбереш от тези хаотични мисли...


Алиса

dear god make me a bird so I can fly far far away from here

Aledar~