Да си вярвам... Ключова фраза.
Би ли повярвала на някой, който те е измамил? Излъгах се по всички възможни начини само и само за да се измъкна. Утешавах се, че ако много загазя, ще се унищожа. Утешавах се, че ако изчакам малко повече, ще спре да боли. Утешавах се, че може и да съществува човек, който да ме накара да се върна. Не говоря за любов; говоря за Тласкащия. За някой, който е минал по същия път и е оцелял, а помощта му може да се състои в една или две правилно подбрани думи. После разбрах, че трябва да се действа. Утешавах се, че стига да поискам, мога да се измъкна. Това беше ужасна лъжа, ужасна. Когато си се скапал изцяло, когато всички те смятат за луд и ти търсят психиатър, когато ти самият носиш съзнанието, че си абсолютно, ама абсолютно превъртял - как ще се измъкнеш сам? Повярвах си, че мога да се измъкна от мястото, където съм се тласнала сама - и толкова вярвах, и толкова исках, и такава голяма лъжа беше, че стана истина. Но не си вярвам вече.

И аз не знам защо го пиша това.

Редактирано от Diablo на 30.09.02 13:04.