|
|
| Тема |
 току що... |
|
| Автор | нeщacтeн (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 15.09.02 01:30 |
|
|
|
Току що ми се срина Световния търговски център!
Току що ми потънаха всички гемии!
Току що астероид се блъсна в моята малка планета!
Току що ми потъна Титаник-а със всичките си хиляди пасажери на борда...
Току що... и аз не знам...
Случи ми се невероятна тъпотия. Не бях я очаквал. Не бях си и помислял че може да стане нещо такова. Не и от Нея! Жената, която обичам толкова много и заради която съм направил толкова много жертви. И бих направил още... Просто ме уби с камъни и с какво ли още не...
А всичко е толкова просто и тривиално... цения проблем е, че трябва да ходя на едно фирмено мероприятие... само аз, без нея (естествено, тя не работи в същата фирма)... някякви си 2-3 дена...
Още от момента в който разбра, че ще ме няма, се надигна лют скандал, съпроводен със трашни за мен определения... Едва ли не съм бил роб на шефа си, и той като свирнел, аз като кученце съм тичал след него... ближел съм му подметките... еи такива неща... тогава се опитах да замълча и да преглътна това, което чух... и бях попитан що мълча като пукал... еми що ли наистина...
после всичко заглъхна... до тази вечер... когато по случайност темата се отвори отново... не бях аз инициатора... но все пак съм потресен... обвиненията бяха същите, плюс нови други... опитвайки се да кажа че нямам изобщо никаква вина, че фирмата в която работя, организира подобно събиране, беше ми казано, че няма значение, че аз ако съм искал нямало да отида... че ако тя била отишла в болница, аз нямало да отида въпреки че било задължително... че щяла да си го върне... (?!? кое да си върне ?!?)... и такива подобни...
Този път реагирах... остро естествено, защото бях изумен... не я познавах като такъв човек (а сме заедно от някакви си 8 години), ама никак даже... при което получих същите (потресающи за мен) определения и нападки... А, и щях да забравя най-важното - не съм можел да имам такъв (?!?) личен (?!?) живот (семеен съм)... и тя щяла да си го навакса по някакъв начин... Направо ме уби с камъни... това с "личния живот" никога не съм го поставял на дневен ред... даже напротив... винаги съм и давал пълна свобода да се вижда както и когато си поиска с когото си поиска (приятели/ки), без да й държа никаква сметка... и сега изведнъж служебните ми задължения изведнъж се превърнаха в "личен живот", при това - някаква абсурдна нерегламентирана и забранена (и наказуема) форма...
Просто съм ... незнам какво...
Моля ви, посъветвайте ме нещо... безкрайно съм объркан и не знам как да постъпя...
| |
| |
| 
|
|
