иха, че готина тема....чакай да си раздвижа пръстчетата, че ще пада писане...
такааа...
шамари не си удрям ....но съм адски критична към себе си...искам всичко да е поне перфектно
изпитанията и проблемите си ги създавам сама...по-интересно ми е някак си....постоянно трябва да става нещо около мен, да се променя и развива..да има екшън ако не съм в центъра на някой скандал то тогава със сигурност съм затънала до гуша в някакви други бъркотии...не скучая с две думи
прошката...ох, ако можеше тази дума да не съществува...не мога да прощавам и това си е..мисля си, че човек не трябва да допуска нещата да стигнат до прошка...от там нататък вече нищо не е както преди....за това и не искам да се замислям дали съм си прощавала някога нещо....ще излезе че след всеки фал губя по нещо от себе си...
не се предавам..никога...как ще се обичам иначе?!
истината....хм, понякога гледам да си я спестявам и да не се замислям...че направя ли го...кофти номер ще си свия..
приемам си се даже се и харесвам
и съм добра съм себе си..глезя си се и си изпълнявам прищевките хихи иначе рискувам да се превърна в някаква топка от нерви и недоволство
и си вярвам ...ох, как си вярвам ..особено като се отнеса в мечти....ехее...що неща съм си повярвала