|
Та за един познат...
Всички са изумени..знаеха, че с него нищо особено не може да се случи, тъй като години наред животът му сред тях беше протекъл равно, скучно, тъй както писателите от всички епохи, от всички литературни очертания, от всички жанрове и категории описват учрежденската атмосфера..Но, от друга страна, всички имаха дълбоко в подсъзнанието си предчувствието, че все някога нещо трябва да стане, тъй като това едва поносимо съществуване не можеше да премине от край до край така :)
В живия живот си ги има едни такива особени правила - да има понякога и изключения. Точно потънеш безнадеждно в познатото до смърт еднообразие и току видиш или чуеш, или подушиш че е станало нещо, което е раздвижило духовете, внесло известна ведрина и събудило някакви размисли..
Та и в неговия случай.
В случай голямото смайване не беше дошло от това, че нещо е станало, а от това, че в центъра на случилото се, и дори по-точно казано, извършителят на случилото се беше именно той - техният до болка познат колега Първан Плъзганов.
А какво беше извършил всъщност той?
Преди всичко, един прекрасен ден Плъзганов не дойде на работа. Не дойде на работа той, който не знаеше що е неразположение, що е болест, що е симулация, що е закъснение....Той, който беше създал около себе си такъв ореол на чиновническа изрядност, че да видиш с очите си как го няма зад бюрото му, с ръцете си да пипнеш столчето му, във вестника да прочетеш, че е изпратен в далечна Горна Волта, пак няма да повярваш, че не е на работното си място.
А, ето че този съдбоносен ден него наистина го нямаше..Нямаше го, защото представете си, той е изправен пред съда, моля Ви се, и то не за друго, а защото посред бял ден беше похитил едновременно две жени - собствената си и съседката Парашкевова!
Човек съвсем малко ум да има в главата си и от камък да е сърцето му ще признае, че такава пикантерия се случва на хиляда години един път. И ще признае, че ние имаме основание, но и приятно задължение да я направим достояние на широката наша общественост, още повече, че я знаем в "пълни подробности" не само от съдебните протоколи, но и от реалната действителност, която използваме досущ такава, каквато си е била.
И така, през нощта срещу оня паметен ден, Плъзганов твърдо бил решил да осъществи плана си тъй като не можел повече да изтрайва съмненията, които го гризяли. Да разбере "голата истина" си мислел той в такт с равномерното дишане на жена си, докато лежал и гледал да не шавне, за да не я събуди едва доловимо поскръцване на пружината..
"За кого бие това сърце!"
Връх на всичко било и терапевтичното обаждане на онзи загадъчен мъжки глас по телефона "Плъзганова?"
Бъра-бъра, бъра-бъра...Нежна, като пролетна юрдечка..надявала се, че всичко ще бъде наред, защото тя ще свери документите и ще ги даде за подпис..а подпише ли директора, оставало само да се сложат в плик, да му се лепне марка и да го прати..
Ще и лепне той утре такава една марка и такъв хубав отговор ще и даде, че нервите и на объркани калчища да станат и мигрената и да я удари чек в петите!
Отдавна подозирал, че има нещо, защото ..не може да няма нищо! Тя се обличала по сеутно и от мъж, с часове си решела косата и чертаела веждите и клепачите, с часове се пръскала и мазала с какви ли не французки миризми, последната "Allure"-Chanel А, къпането! Кво беше това къпане всеки ден! Какви бяха тези белтъци от яйца дето ги чука и бърка пред очите му-маски някакви? Чак ноктите на краката си започна да реже и боядисва в - червено! Че и нов гребен си купи.....Е-е-е, той пък не пасе трева, я! Не е такъв голям баламурник
И така съмненията му взели връхна точка той изготвил план. Под достойнството му било да търси покорителят на нейното сърце, да вдига скандали. За него било достатъчно да разбере, че тя не го обича. било достатъчно да узнае, че и тя като всяка една разпасана кучка, си има в душата /пък и не само там/ някакъв пергишин, който и сваля звезди от небето и от време на време и купува цветя, и фъстъци "Кики рики".
Е, добре, ама Плъзганова играеше съвършено други мизансцени. С малки изключения, тя си беше същата както преди, общо взето лъчезарна, весела, нежна и внимателна към всички и към него.
А, защо да си нямат тогава деца? Твърди, че е рано. Рано или не иска! Защо не иска?
Но, тойа ще разбере. Планът му е семпъл и безупречен.
След като цяла нощ не мигнал, или по-точно мигнал но не заспал,дообмисляйки подробностите, без да изпуща из кръга на вниманието си поведението на заспалата, понеже дълго време имал чувството, че тя не спи,решил на сутринта "ще се обеся и ще видя как тя ще реагира"
Започнало да се разсъмва. Събуждайки се жена му видяла, че той е адски блед, притеснила се за него, а той я изпратил до аптеката за лекарства.
Отиване, купуване, връщане - петнадесетина минути, предостатъчно, ще бъде готов..
След като жена му излязла, той грабнал въжето и един стол и право в антрето.Прекарал въжето под мишниците си, после около врата, повдигнал внимателно крак и изплезил език. "А, сега да видим!"
Чуло се щракване на ключ, отваряне на врата, запалзване на лампа и...писък. Сгромолясване на тяло върху ламинирания паркет.
"Припадна. Дано не си е ударила много главата..Тя вече има два-три такива типично женски припадъци - все на една страна, на ханша, след това на рамото и най-после на главата, та да не и се развали прическата. Като полежи ще и мине, ще тръгне като пияна, докато стигне до дивана, ще хвърли някой пепелник или ваза и пак ще легне. Но, сега май наистина припадна?!"
Отворил едното си око, извъртял го надолу. "Да.Припаднала е. Вижда се и разпиляната и чанта и разсипаните лекарства. Значи ме обича."
А в това време от вратата на съседния апартамент се задават чехлите, после пеньоара на комшийката Парашкевова.
Той затворил окото и чул сподавените и вопли.
И по-скоро почувства, отколкото видя, че тя се вмъква в хола, свлича покривката от масата и отваря секцията където се чува и звънът на единственият им семеен спомен - сребърния сервиз със старинни орнаменти от седеф по дръжките.
на него разбира се му кипнало всичко и когато парашкевова минала покрай него, той я ритнал в хълбока тихо, и безапелационно промълвил:
- Сервиза - а!
И с глава и направил знак да го върне обратно.
Оная, изглежда, че за пръв път беше ритната от обесен човек, та само се облещила, изцвилила и се строполила до жена му.
По такъв начин картината приела окончателния си вид - един висящ и двама паднали..
Та сега жалбата е във връзка с последствията - една неделя в кома и още една след това умът им в безпорядък.
|
да ви развеселя малко ;)
