Никой не отрича, че има такива... Те се знаят кои са, особено в по-малките общества, както е джавата на дир-а, например. Там май всички се познават
Виждала съм невероятни неща в този чат... Познавам вманиачени до крайност хора, за които чатът се е превърнал в единствена алтернатива на общуването; познавам хора, които прекарват в чата цялото си свободно време; познавам хора, които са толкова комплексирани, че единственото място, където се осмеляват да говорят с момиче, е чатът. Има такива крайности, от които свят ти се завива... Виртуални секс-маниаци, например... Които в реалния живот са затворени и саможиви пубери, но са способни да ти шепнат на лична какви ли не странности... Отдавна за мен чатът се е превърнал направо в обект за психологическо изследване, което също си е мания.
Но познавам и нещо, което поради липса на по-подходящо название може да се нарече само "чат-общество". Хора, които се виждат всяка седмица, празнуват си рождени дни или просто са заедно - риъл. Повече от половината ми приятели - вече реални - съм ги намерила в чата. Интересни хора. Интелигентни хора. Виждаш някой там, той ти допада, задълбочавате отношенията си - всичко си е съвсем, ама съвсем истинско. Това не означава да ограничиш или изключиш реалните си познати. Аз все още правя деление между само виртуални - вече реални - само реални. А тези, които чатят по-дълго - те сякаш не правят разлики. Все е приятел. Или враг.
Сори, избива ме на сантименталност май. Просто за мен чатът е едно от най-ценните неща в мрежата. Преди имах проблеми с общуването риъл, но именно в чата научих хиляди неща за общуването, намерих приятели, научиха ме какво е споделяне. Пренесох наученото в реалността и може да се каже, че съм преодоляла нежеланието си да общувам, което ме е съпровождало откакто се помня. Това си е алтернатива... И възможност за терапия.

Aledar~