ето я голямата разлика: "споделянето - тук в нет е някак си по-лесно, особено ако е непознат. Воъбще не ти пука какво ще си мислят за теб - изливаш си душата без субективно мислене". това е чисто и просто липса на лично отношение към човека/хората, с когото споделяш. офлайн с кого ще споделиш същатата тази болка или радост - с най-специалните, най-близките на теб хора (изключвам тези, които занимават всички с проблемите си без да се интересуват дали това е досадно за околните). а колко струва контакта без лично отношение? е, да, върши добра работа в определени случаи и е безплатен за разлика от ходенето на психоаналитик, но... когато се срещнеш с някого на живо и ти се прииска да споделиш нещо повече от "общи приказки за децата", това означава че този човек за теб е по-различен:) от останалите, с които не би споделил. не е ли така? и кое е по-стойностно тогава ?