|
да хвана и да ви разкажа някой сън, а?
Сънувам много рядко, изключително рядко. Когато сънувам, сънувам само кошмари, някои рядко или само веднъж, но има и такива, които като че ли са по настойчиви и преминават от един сън в друг. Вчера сънувах, а като се събудих установих, че съня ми продължава и докато съм буден...
Флайшман и Понз
Преди петнайсетина години светът бе залян от вълна с оптимизъм, чрез малък къс паладий бе освободена енергията на слънцето. В чаша с вода. Нямаше неутрони, нямаше гама лъчи, отпадък беше хелия. Хелият е газ или течност със сравнително особени свойства и днес е все още много скъп. Първо не реагира почти с никое друго вещество, много по лек от въздуха е, ако с него се пълнят дирижабли, въздушният транспорт би станал много по евтин и приятен, дори биха могли да се изграждат дрейфващи по въздушните течения малки селища, които се подхранват с енергията добита от синтеза на хелий, от водорода на атмосферната вода. Течният хелий е свръхфлуидна течност, обтича всички стени на съдовете, в които е поставен и е с температура близка до абсолютната нула. При тази температура някои метали и сплави имат нулево електрическо съпротивление. Проводници направени от тези метали, в които циркулира течен хелий, могат да пренасят без загуби електричество на хиляди километри. Ако двата края на такъв проводник се съединят и по него се пропусне електричество, то би могло да циркулира в него десетки години и при нужда да се използва, да кажем за задвижване, на автомобили, влакове, на кораби...на ядрени подводници...Евтиното електричество предполага добив евтини суровини, а също и усвояване на технологии, които за сега са скъпи и не са прилагани заради нерентабилност, да кажем обезсоляване на морска вода и превръщането й в питейна, добив от нерентабилни днес рудници, хидропонно инжинерство, свръхскоростни влакове (които се нуждаят и от течен хелий). Използването на свръхпроводящ акумулатор в ядрена подводница би и позволило да стане още по незабележима. Евтино електричество и/или незбележими подводници.
Фауст
В миналото Сахара е представлявала обширна богата на пасища савана, от скалните изображения знаем, че по нейните полета са препускали антилопи, дебнени от лъвове, които след закуска са оставяли остатъците на лешоядите, имало е стада слонове, жирафи и много, много други. Днес Сахара е една безводна пустош, малкото приспособили се организми извоюват всеки ден правото си на съществуване, мъчейки се за пореден път да докажат универсалната приспособимост на живота. Според една хипотеза днешното състояние на Сахара е резултат от втората голяма екологична катастрофа, причинена от човечеството. Според хипотезата Сахара е станала пустиня, след като човек е опитомил преживните животни, стадата от които са изтощили почвите, опустошавайки тревата в обширни райони на това място. Крехкият баланс, съществуващ до тогава е бил нарушен безвъзвратно от скотовъдите номади, които по късно са били принудени да се преместят в по благоприятни условия.
В Сахара се намира и една от най обширните долини в света, разположена е на около 200 км от брега на Средиземно море, която се намира на около 120 м под морското равнище. През 60-те години на миналият век с оглед на затвърждаване на независимостта си, някой от държавите разположени в и около Сахара, смятат да образуват своеобразен съюз помежду си. Този съюз е срещу враг присъстващ от столетия на африканска земя, враг с който никой до сега не се е справил. Гладът. Според някой автори, гладът в Африка се дължи на увеличената и увеличаваща се човешка популация на този континент. Като средство за решаване на проблема посочват необходимоста от спиране на ръста на населението или дори намаляването му. Като естествен регулатор на броя на хората в региона се, авторите визират СПИН, ако и той не помага в достатъчна степен, същите автори предлагат и кастрация (тук се сещам за един разказ, писан е от един мъртъв автор, който въпреки фактите, които оборват собствените му твърдения пред медицинските органи, сам твърди, че е мъртъв, за което той скромно твърди: ”Фактът, че храносмилам, отделям, сърцепулсирам, метаболирам, пребивавам, премествам се или местя други предмети изобщо не говори в подкрепа на довода, че съм жив. Напротив, окислителни процеси се извършват и в мъртвите организми, среда съм за други организми, тъй както мъртвецът е среда за други, качествените различия между пребиваващите в мъртъвците и пребиваващите в мен организми също не говорят в полза на хипотезата, че съм жив, различните мъртъвци са среди за различни пребиваващи в тях организми, съобразно условията в които трупът се разлага. Накрая, но не по важност, крайният резултат от моите действия и действията на мъртвеца е един и същ, бегла и едновременно с това мимолетна промяна на околният пейзаж, количествените разлики между които са също маловажни (доказателство на последното твърдение виж по горе).”, автора бе така добър да ми завещае за публикация този разказ, което ще направя тук, под черта). Все пак, още през 60-те години, горепосоченото обединение от северноафрикански страни вижда решение на проблема с глада там, чрез превръщането на Сахара в житницата на континента. Инжинерно решение също било намерено и то чрез онази долина, която вече споменахме. Петдесет ядрени заряда, всеки с еквивалент по около 50 килотона ТНТ, трябвало да бъдат взривени, между долината и Средиземно море. Така между двете щял да бъде отворен канал, по който средиземноморска вода щяла да се влее в долината, превръщайки я в огомно солено езеро. От това средногодишните температури в района щели да паднат с около 2 до 3 градуса по Целзий, от една страна, а от друга поради изпарението на водата от новосформирания воден басейн, щели да се оформят нови въздушни течения и циклонални образувания, които биха били довели до чувствително намаляване на времето между периодите на валежи. Сахара можела да се превърне в житница и това било по силите на тогавашната технология. Разбира се, държавите от региона са бедни страни, програма за собствена атомна бомба не можели да си позволят (а и не им позволявали), никоя от притежаващите ядрени заряди страни не пожелала да ги използва за подобен проект, под предлог, че ядреното замърсяване след серията експлозии би обезмислило проекта, въпреки опровергаващите това твърдение доводи, от страна на проектантите, че ако ядрените взривове са на достатъчна дълбочина, последствия не би имало. Проекта бил изоставен за по добри времена, а те щели да настъпят тогава когато ядрените заряди биха станали “чисти”, т.е. в тях да не се използва уран, плутоний или друг тежък делящ се елемент.
4 %
Днес вече съществуват “чисти” ядрени заряди. В тях не се използват уран или трансуранови елементи. Използва се енергията, която използва и Слънцето. Тук на помощ на разработващите такива заряди идва същият онзи метал в който Флайшман и Понз виждаха укротяването на енергията на нашето светило. Паладия. Паладия е метал от групата на платината и както разбирате цената му е от същия порядък, всъщност по скъп е. Но има едно интересно свойство, в един обем паладий може да се разтворят седемстотин обема водород. Практически разтворения в паладия водород е с по висока плътност отколкото би имал в течно състояние, именно това използваха Флайшман и Понз при хипотезата си за ‘студена’ термоядрена реакция на водорода. Разбира се ‘студеният’ синтез не бе потвърден и се превърна в мъртво научно откритие, но свойството на паладия да разтваря толкова водород, можеше да се използва за получаване на малки термоядрени взривове, при определени условия. Паладий може да бъде закупен свободно от всяка борса за редки метали по света, водород също може да се добие навсякъде и изработването на един подобен заряд не представлява трудност за всеки специалист в областта.
Опенхаймер
Мислех, че този ден в който всеки може да има ядрен заряд е далеч, апокалипсис някъде в близкото, но недошло още, бъдеще. Вчера разбрах, че апокалипсисът се е случил, отдавна. Малко след Флайшман и Понз. Перикалипсис. Днес може да започне превръщането на Сахара в житница, но дали страните там ще се обединят пак, имайки технологията за изработване на зарядите или сега те на свой ред ще намерят доводи против проекта. Все пак утре тези заряди могат да послужат за нещо друго. Днес ще пия, ще си взема бутилка водка или уйски и ще се напия, също както някога, но един друг човек или пък още един, малко по късно, на противоположния край на планетата, спрямо първия, и ще си спомням същите думи от Махабхарата, които и двамата са си спомнили, гледайки изкуственият изгрев:”..и адът слезе на земята с блясъка на хиляди слънца…”.
__________________________________________________________________
Закон за забрана на жертвите
Много отдавна, тук живеел един род, били ловци, денем скитали и ловували, а нощем си разказавали пред трапезата истории от случките през деня. Така било дълго време, докато родът не се разрастнал и не се превърнал в племе. Племето живяло известно време по стария начин, но започнало да се дели на родове, родовете започнали да се делят на семейства и всчко това защото имало болни и сакати, а болните и сакатите не можели да улавят, колкото здравите, а пък ядели също колкото тях. Събрал се племенният съвет и решил да издаде закон. Законът гласял, че всеки можел да яде толкова колкото уловял. Така и станало. Но тогава пък настанал студ, в студа болните и сакатите не можели да ловуват и за да живеят започнали да правят друго. Едни от тях започнали да палят огнищата на здравите, да им поддържат огъня и да ги пощят след като се върнат от лов, други разказвали истории, които измисляли и бивали канени на трапезите, защото всички истории от ловните дни вече били разказани и станали скучни, трети пък дебнели кога здравите не гледат към трапезата и отмъквали по някой залък. Последните бивали ли хващани, били убивани, но тяхно място винаги заемали други. Някой от здравите също се научили и въпреки, че ходели на лов и носели, решили когато могат и те да отмъкват по нещо от трапезата на съседите, а уловеното от тях да пазят. Така повече болни и сакати можели да им палят повече огън и по добре да поддържат огнищата, а вмсто две ръце да ги пощят било по добре повече. Така не останало място за другите болни и сакати и те се принудили да вземат залъка на други като тях. Храната на последните започнала да не достига и се появил ропот. Ропота стигнал до племенният съвет, а както всеки съвет и този имал претенции за мъдрост и трябвало да се намери решение. Намерили. Издали Закон за борба с отмъкващите храна от трапезата, докато гледаш в друга посока. Били избрани здрави и силни представители на племето, които трябвало да бдят за това някой да не отмъква храна и понеже последните нямали време за да ходят на лов, било решено да им се дава спестената от ограбване храна. Тук някой представители на племето мимолетно били споходени от смътно тягостно чувство, че нещо не е наред. Това чувство външно се изразявало в повдигане на зениците до под клепачите, присвиване на устните и тихо мърморене под нос, сякаш споходения от това чувство броял или пресмятал нещо на ум, но това било до време. С времето племето свикнало с новите порядки. Бдящите споделяли трапезата на ловуващите, но и те били хора и те се разсейвали и отмъкващите продължили да отмъкват, а храната сякаш намаляла. Пак се появил ропот и пак се свикал племенният съвет, този път съветът решил, че е крайно време да се справи с ропота, веднъж и завинаги, забранявайки го, все пак самият съвет имал и по важни задачи, нали трябвало да се мисли за разпределение на трапезите между бдящите…Този път издаденият закон се наричал Закон за забрана на жертвите. Той забранявал всякакъв ропот от страна на този, чиято храна била отмъквана под страх от бърза и сигурна смърт. Така ропота престанал. Радвали се старейшините защото никой не се оплаквал, престанали дори оплакванията от влагата в пещерата, от комарите, никой не смеел да гъкне дори когато бивал разкъсван от саблезъб тигър или пещерна мечка. Всичко било чудесно и така било до деня в който някой се сетил, че щом няма да има оплаквания и ропот може да вземе каквото си поиска от трапезата на другия, отишул и отмъкнал всичко от трапезата на съседа. Онзи като не можел да се оплаче, отишъл при първия и отмъкнал неговата трапеза, после двамата отишли и….и така всички започнали да отмъкват кой каквото свари. Отмъквали и ненужната им храна и понеже намало какво да я правят я изгаряли или просто хвърляли в някоя пропаст. Така храната свършила, а всички били гладни, особено след като тичали толкова много насам натам, отмъквайки и хвърляйки. Чуди ли се и накрая решили, че могат да изядат болните и сакатите, започнали да ги убиват и да ги поставят на трапезата си, но не забравили да отмъкват и да хвърлят, после бдящите, вече съвсем изгладнели, започнали да убиват ловуващите за да ги поставят на собствените им трапези, които до скоро споделяли, но също отмъквали един от друг и хвърляли, така направили и със старейшините от племенният съвет, а после и помежду си. Последният останал жив бдящ, седял сам и дояждал предпоследния, на когото разпрал корема с едно, добре оттренирано в свободното време, движение на кремъка в ръката му. Било му криво. Не можел да сподели с някого трапезата си, не можел да слуша измислени истории и най вече нямало от кого и какво да отмъкне. Седял така и дъвчещ не забелязал прокрадващият се саблезъб тигър…
ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!
|
Ми, като говорим за енергии...
