|
|
| Тема |
 Приятелите - тези които остават |
|
| Автор |
Бykвитe (Журнал) |
|
| Публикувано | 20.06.02 20:32 |
|
|
|
“Ние можем да имаме много жени
но една ще остане от начало до края”
Приятелите са тези, които остават в живота ни.
Те не ни корят, когато забравим за тях, “от нова любов замаяни”, а изчакват търпеливо. Любовта минава и заминава, а приятелството остава.
Приятелите са тези, които намираме трудно, често случайно.
Сближаваме се с тях постепенно, малко по малко им откриваме душата си
Можем да преспим с човек, с който току що сме се запознали, а даже да не искаме да научим и името му. Но трудно бихме казали на някой, с който не сме изяли една торба сол, че наистина ни е добре, а не само крием проблемите със служебната усмивка.
Приятелите са тези, които не искат да променят живота ни.
Те са ни харесали такива какви то сме – със всичките ни лоши навици, но и със всички добри черти върху тях. Понякога ядосани от поредното ни слабоволие, се опитват да кажат няколко думи, после махват с ръка – кой ли в тоя живот е съвършен.
Приятелите са тези, на чието рамо често плачем, разочаровани от живота.
Те се явяват за нас, сигурно, тихо пристанище в едно бурно море. Идваме при тях с разкъсани платна и пречупени мачти. Те изслушват търпеливо болките ни и оплакванията. После само замълчават и отронват една две думи, с които връщат блясъка в очите ни. И ние волни и свободни пак се втурваме в бурното море.
Приятелите – тези които, ценим най малко. Защото те са винаги тук.
Българската литература
Вече на една година
| |
| |
| 
|
|
