Аз пък не давам по улиците... помагам на една бабичка живееща в отсрещната кооперация... много зла жена... но към мен е била много състрадателна на времето... и ми помогна.. сега на свой ред аз и помагам...
Имах един познат.... от тия... с дебелите вратове... преди време ми разказа, как минали по Витошка и с шамари прибирали парите от просяците... от Патриарха до Шератон събрали над 700 марки... Знам със сигурност, че напиват бебетата през зимата, за да не плачат... и да са нокаут...
А преди години чух историята на един известен просяк от центъра на София, без крака... как слязъл за вода.. влака тръгнал... той се опитал да го догони - семейството му вътре... и паднал и останал без крака... та просел, за да събере 10 000 марки за протези... за да може пак да е шофьор и да храни детето си...
Преди години... му давах... но вече не 10 000... 100 000 е събрал... и пак проси... а знам, че вече има протези...
Това е то... бизнес с човешката състрадателност...

Но да ви питам... чували ли сте онзи виртуозен гайдар в центъра на София... който свири със сърцето си... Или мексиканската група музиканти... Тези хора ми даряват красота... и винаги когато имам им оставям по нещо... защото получавам много повече от даденото от мен левче...
Въпроса не е да си изчистим съвестта, че имаме, а други нямат... въпроса е в сърцето...