Не знам, някак си уединението ме влече наистина силно... А с хората там не се говореше за да има пълен успех тишината. Просто представи си по цял ден медитация - седиш си на 4 очи със себе си и нищо повече. Първият ден бях на косъм да откача... щото бях шокиран, тъй като никога не го бях правил... на втория ден вече започваше да се възцарява една тишина... почти не ми минаваха мисли в главата... на третия и четвъртия вече се чувствах някак си пълен, изпълнен с живот и щастие. Направо сияех. После преходът от тишина към говорене беше малко труден... Всяко говорене го усещах малко като крещене...

Не ми е много по душа робинзонстването... ако съм на хижа все някой ще ме заговори и няма да има този успех с тишината... ако трябва да оцелявам... не знам - просто се стремя отново да усетя това чудо ТИШИНАТА - но затова трябва среда. Тази година възнамерявам да отида на нещо подобно.

Мисля и да проуча десензинга, за който ми говори Baldrian...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите