Виктор Емил Франкъл (на немски: Viktor Frankl) е австрийски невролог и психиатър, роден във Виена на 26 март 1905 г. и починал на 2 септември 1997. Той е бащата на логотерапията и на екзистенциалния анализ. Книгата му В търсене на смисъла - за първи път публикувана през 1946 г., отбелязва живота му в концентрационния лагер и описва психотерапевтичния му метод за намиране на смисъла на живота във всички форми на съществуване, дори и у най-мизерните и пропадналите, и по този начин да открие причината за продължаване на живота. Франкъл е една от най-видните личности в екзистенциалната терапия.
След 3 години живот в концентрационен лагер, където загиват баща му и жена му, Франкъл е освободен и се завърнал във Виена. През 1945 г. пише световно известната си книга ..въпреки това да кажем да на живота: Един психолог преживява в концентрационния лагер, известна още като В търсене на смисъла. В нея той описва живота на обикновен обитател в лагера с обективния поглед на психиатър.
Поради неговите и други страдания в лагерите, той стига до гениалния извод, че дори и в най-абсурдната, болезнена и трудна ситуация, животът си има свой смисъл и следователно дори страдайки, си заслужава да се живее. Този извод служи за основата на логотерапията на Франкъл.

След освобождаването си, анализирайки ставащото в концлагерите Франкъл измисля термина “ноогенна невроза” (на гръцки: noos – съзнание, чиято поява се дължи на друго измислено от него понятие екзистенциален вакуум. За ноогенните неврози той казва: Ноогенните неврози не възникват от конфликтите между нагоните и инстинктите, а по-скоро от екзистенциални проблеми. Измежду тези проблеми важна роля играе фрустрацията на волята за смисъл. В по-късна публикация Франкъл добавя, че ноогенната невроза е 20% от всички невротични заболявания, а процентът на европейските и американските студенти е скочил съответно на 40 и 80%.
Екзистенциалния вакуум е широко разпространен феномен на двадесети век. Според Франкъл той се проявява главно в състоянието на отегчение. Той цитира изследвания показващи процента на страдащите от този екзистенциален вакуум: Наскоро едно статистическо проучване разкри, че сред моите европейски студенти 25% страдат от екзистенциален вакуум в по-силно или по-слабо изявена степен. Измежду американските ми студенти процентът бе не 25, а 60%.
Виктор Франкъл определя смисъла на живота така:

Трябваше да научим себе си, а и след това отчаяните хора, че от истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. Трябваше да спрем да се питаме за смисъла на живота, а да помислим за себе си като онези, пред които животът всеки ден и час поставя въпроси. Отговорът ни не трябва да е разговори и съзерцание, а правилно действие и правилно поведение. В крайна сметка животът означава да се поеме отговорност за намирането на правилния отговор на проблемите и да се изпълнят задачите, които той постоянно поставя пред всеки индивид.

И не спрях да напредвам стъпка по стъпка, докато отново станах човешко същество, така Виктор Франкъл разказва излизането от концлагер в Човекът в търсене на смисъл.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите