"Сега ще ви разкажа една история, от която много неща ще ви станат ясни. И така, по време на франко-испанската война, която се водела, къде мислите? В Бенелюкс – на територията на Белгия и Холандия. Там французите и испанците воювали в онези времена. Случило се веднъж една френска рота, под командването на капитан Декартезиус да превземе едно село, изгорено след боя.

Ноември, студ. Трябвало да помислят къде да нощуват. Къщи няма, селото е изгорено, но са останали огромни холандски печки. В тях можеш да се стоплиш. Капитан Декарт се вмъкнал в една такава печка, затварил зад себе си вратата й, за да не избяга топлината. И сега, помислете в какво положение е попаднал той: дебелите стени на печката не пропускат нито звук, нито светлина, тоест, вътре е абсолютно тъмно, абсолютно тихо и една такава нормална температура – нито горещо, нито студено.

С една дума, пълен сенсорен глад – това, което съвременните психиатри наричат сурдокамера. И ето, Декарт се оказва в състояние на пълна изолация. И при тези обстоятелства се отдава на размишления. Декарт е човек философски образован. Той си припомня аргументи, които още античните скептици повдигат по отношение на непознаваемостта на света: нашите сетивни органи непрекъснато ни заблуждават: весло, потопено във водата, ни изглежда пречупено, предмет, който е отдалечен от нас, ни изглежда малък, при болните често се наблюдават неадекватни вкусови усещания. Пита се, нашите сетива само понякога ли ни мамят или постоянно?

Това води Декарт до радикално съмнение («De omnibus dubito» — „Във всичко се съмнявам”): „Възможно е сега моите сетива да ми казват: нищо не съществува? Сега ли ме лъжат или са ме лъгали преди час?” И Декарт тръгва по този път на съмненията и, накрая, достига точка, след която няма в какво да се съмнява: „Мисля, съмнявам се, следователно съществувам” („Cogito, ergo sum”). Възможно ли е тялото ми да не съществува? Познати са фантомните болки: ръката я няма, а ми се струва, че я има, изпитвам болка. Възможно ли е моето тяло да е изцяло фантом? Но мисълта ми, няма съмнение, тя съществува. Моето съмнение, въпросът ми! – те са действителни. Докато я има моята мисъл – аз съществувам."