Не мога, а не мога защото не искам. Но това "да носиш собствената си тежест" е много манипулативно. Човек е непрекъснато със себе си, защо трябва да остава сам, за да носи тежести? Ако нещо ти тежи, винаги има начини и възможности това да се промени, защо трябва да ги мъкнеш със себе си тези тежести?
Дори и на самотен остров да съм, пак ще потърся контакт, било то с животинки, или някое племе...прекалено контактна съм, а интересът ми към живота е неизчерпаем, защо трябва да губя време, за себе си. Човек се опознава чрез всичко което го заобикаля, чрез случките, ситуациите...а и както споделих преди Аз-ът е много криво понятие, а и не ми е интересно де....
А като ви чета, някак ми става интересно...наистина ли сте изгубили интерес към всичко и всички, та се занимавате със себе си? Няма ли хора с които да ви е приятно да се виждате, да контактувате, да се усмихвате, няма ли хора и животинки за които да се грижите и обичате...Не знам, може би разликите във визията за смисъла на живота ни се разминават много...: )
И нека утре започне от днес!
|