еднакви са ни калъпите Йоргос
и двамата сме достатъчно лоши
за да се обичаме
далеч
далеч от добрите мъже и жени
които не заслужават такава съдба
далеч от здравите семейства
в които съпругите поливат вечер на мъжете си
обкрачили широките им гърбове с фустите си
в които съпрузите повеждат жените си към шатрата
с ръка на кръста им и онзи поглед
за да удавят деня в най-сладкото

в които децата имат двама родители
а не изникват от люлки по дърветата
повити до ушите
с 'космическа самота'

далеч
да не заразяваме живота им
да не клатим градежа-
тук жената ляга под мъжа
така е било и така трябва да остане…

Да бягаме Йоргос
ти си ми основата
на твойте рамене искам да легна
и да забравя че го има времето
под мен да се стеле светът
такъв какъвто мога да го понеса
Да се примиря искам
в ръцете Ти
че всеки път ще почвам отначало
че животът ми е змия захапала опашката си
а аз съм Хрисула-
детето момичето и жената
всичките събрани и разделени
толкова Твои колкото чужди
защото аз се храня с тебе Йоргос
обичам те и затова сме във война

'да бягаме' ти казвам облак мой
а още вися обесена на същия клон

Тежи ми мъдростта на поколенията
знаеш нали- искам да я /на/пусна
и да съм само дивата Хрисула
със синьо в косите
и пролет в пазвата
да не владея каракачанската кръв
и тя да не ме владee
да премина баирите Йоргос
оттатък полето
и да не се страхувам
защото домът ни е в мен

Да ти разкажа ли
как погледнах в очите на Сируи
без страх
и видях стъклената майка да пристига по пълнолуние
понесла всичко в двете си ръце
всичко моя любов
защото Бог е малък
колкото най-дребното цвете
и къде другаде бихме могли да го открием
ако не тук
на тази поляна
под главите на слънчогледите?

Не ме питай
защо наровете ми говорят
нито какво искам да намеря
във вимето на всяка следваща овца-

не ми трябва паша пастирю мой
защото доволните и ситите
режат крилете си

не търся Рай
/не търся ли/-
той струва скъпо
а малкото което имаме
е всичко

не искам любов- тя се съдържа в себе си
и разделя хората
на даващи и получаващи...

не искам
нуждая се от някой
който да ме спре на пътя
и да ми каже: 'Аз знам за какво плачеш'

и едни колене
под които е тихо

Хелена Учечи Окоронко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите