Исках да кажа страх от необикновеното.
Първият спомен от подобно нещо имам далеч в детството си.
Имах чувството, че се отделям от земята и че съм във въздуха.
Страшно се изплаших. Аз не исках да си "тръгвам", да напускам този свят.
Никога не съм споделила това нещо.
В такива неща има нещо ненормално, наистина ирационално.
Въобще, такива "гимнастики" на мозъка или тялото винаги са ме плашили и предизвиквали несигурност. Светкавично съм ги туширала и измисляла рационално обяснение.

Мисля, че подобни неща трябва да приемаш когато си готов за това.
Преди три години съвпадение на много неща успяха да ме изкарат от равновесие. Тогава реших, че е време да приема, че не всичко на този свят е обяснимо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите