Обективно погледнато, всички до един сме нищожни, но това не пречи да сме важни за цялото. Самата Земя, както видя, също е доста нищожна, в сравнение с Вселената, но докато съществува има смисъл, както има смисъл от всяко живо същество, от всяка тревичка, от всеки камък и прочее. Когато нещо престане да съществува, се трансформира така, че също да има смисъл самата трансформация и празнината се запълва по естествен начин. Смисълът е толкова грандиозен, че ни убягва, защото ние го виждаме едностранно, защото сме с ограничени възприятия/ също както мухата, ако е кацнала върху крака на слона, няма да вижда целия слон, а само мястото, където е кацнала/. Цялото е важно, а ти си част от него и трябва да се радваш, че имаш възможността да си брънка от него. Същото се отнася и до мен, и до всеки друг.
Редактирано от Lucky Eva на 30.01.15 23:13.
|