Твоите истории са некви такива... странни Хайде и аз да ти разкажа една притча, само дето не е притча, а съвсем истинска история.
Преди много години се занимавах с некви не много чисто плътни отношения (чисто женски), нещата биеха на нацизъм и расизъм лекинко, на расови предрасъдъци, на боища и наркотици, на несвобода, на тайна и скришност (макар, че имаше и хубави работи), все пак лошото... В нас нещо взе да има превес, чувство за обърканост и безпътица, боища, обиди, закани и кво ли не, и всичко това изглеждаше някак нормално, естествено, както и нещастието с него, защото всеки си беше нещастен по своему накрая, но не е ясно защо, всеки чувстваше, че нещата и хората не са справедливи към него, че социума и приятелите не го оценяват и т.н. И тогава се появи г-н Прокурорът в моя живот (като познат и някакъв вид пораснал човек, на който да се възхищаваш, той беше и много добродетелно религиозен), всички тези неща изчезнаха яко дим, расизма, нещастието, чувството за ощетеност и прочее. Понякога справедливостта възтържествува и като присъствие, незадължително като присъда, така че колко ценно е някой да те замести в затвора, а колко безценно е някой да те научи да живееш така, че да не попаднеш там.
Редактирано от r3gistracia на 23.01.15 20:25.
|