Вероятно е това : "А какво е попречило да си запазят приятелството и да си прекарват щастливо времето заедно?Защо любовта си е отишла или може би не е ?"
Аха, разбрах...
Ами... Самотата на Лили Иванова е доброволно избрана от нея и тя се чувства прекрасно в нея, поне тя така твърди. Твърди, че самотата я зарежда.
За мене точно това е "доброволен и егоистичен избор".
За това решение наистина няма, понеже е собствен избор.
Но ако човек е самотен и сам, собствената му личност не му е достатъчна, все пак, човек е най-определено "обществено животно", значи контактите с други хора са му винаги необходими, нужни и полезни, независимо дали са добронамерени или не. Просто са му нужни.
А след като са му нужни, то той/тя би трябвало да направи някакъв ход към планината...
А не да чака планината да направи крачката към него...
Не може човек да се обяви за "Пъпа на света" и да чака някой да го потърси и оцени "уникалната му личност", нали така?
Решението е човек да слезе от пиедестала, на който сам се е качил и да потърси в огромното множество от хора адекватен контакт, независимо дали става въпрос за любов с човек от срещуположния пол или за приятелство с някого.
Когато човек е на 17-18 години, това изобщо не е проблем. Проблем е, когато си на 50-60-70...Или когато си с недъг, който ти пречи да контактуваш. Тогава ти остава май само Интернет, ако имаш знания и желание да го ползваш.
Иначе си обречен (колкото и страшно да звучи това...) на бавно и самотно очакване на смъртта.
Нека не забравяме, че съществуват твърде много хора с недъзи, заболявания, без близки и роднини и т.н.
Тогава тези хора нямат нито грам вина са самотата си, тя не е доброволен избор, а принудителен. И ни най-малко не е егоистичен.
Нещата са твърде разнопосочни, самият живот е твърде разнообразен, при това съвсем не в положителен аспект...

"Вселената е пълна с изненади, а разумът е най-голямата от тях..."