|
Колкото до самотота между семейните, аз прекрасно зная за какво става дума.
Просто исках да поговорим и изясним този феномен, който вече става правило.
Защото това е явление, което за мене е толкова неестествено, че спокойно мога да го приравня към явлението НЛО.
Как си представяте ситуацията - семейство, примерно на 35-40 год., значи не толкова възрастно, че да са си омръзнали до болка, но и не чак толкова младо, за да са все още безумно влюбени.
Та това семейство, примерно, вече има две деца, едното на 14, другото на 18, примерно момче и момиче. Примерно имат жилище, примерно са го обзавели криво-ляво.
И двамата работят.
Ситуация, която може да бъде наречена "средностатистическа", нали?
Дотук добре. Но защо в това семейство ВЕЧЕ няма любов?
Сексът е рутинен и без любов, приятелството е заместено от дежурни "служебни" разговори за това какво трябва да се купи за храна, за децата, защо (а защо ли?) не достигат парите, бензинът адски скъп, как да си караме колата и т.н. и т.н.
А семейството е от все още млади и привлекателни хора, на жената и се иска някой да я ухажва, да има стимул да бъде привлекателна, да се покаже с нова и елегантна дрешка, да покаже малко повечко бедърце, пъпче, заоблена част от гърдичка, изобщо, негласно да извика "Ей, аз все още съм жена, все още съм човек, все още искам любов, все още искам нечии очи да присвяткват като пътен знак нощно време като ме видят...".
А пък мъжът се прибира скапан от умора от втората си работа за деня, единствената му мисъл е да му е сложена "ракийката със салатката", яденето да е сготвено и сервирано и задължително да има МРЪВКА. пък като изпие известно количество твърд алкохол и се почувства леко допингиран и избута умората на по-заден план, възможно е и да помисли за ...
За какво?
За любов?
Не, за заместителят й - секс.
Набързо, рутинно, като ерзац.
Жената няма настроение, но той пък има и настроение, и желание.
Жената излиза от тази ситуация с чувството, че е употребена, а мъжът, с гордата мисъл, че "си е свършил достойно работата, че се е отчел".
Е, кажете ми, за каква любов да говорим, та те са женени от 20 години, знаят си и кътните зъби, не им е интересно един с друг от поне 15 години...
За каква любов говорим?
А децата ("Бъдещето на Вселената") ги третират като подвижни, ходещи банкомати с различна степен на зареденост.
Къде е тук любовта?
А аз ви описвам една средностатистическа ситуация, в която абсолютно всеки би открил част и от своя живот, така ли е?
Ужасно ще се радвам, ако някой ме обори, ако някой ми опише друго семейство, друг живот, друга любов, та дори да е като изключение от правилото.
Ни най-малко не е задължително това да бъде между мъж и жена.
Защо да не е между мъж и мъж или между жена и жена?
Любовта си е любов, дори и към куче или котка...
Когато "под лъжичката" ти притрепери като видиш нещо - това е любов.
Хайде, да потвърдим с факти, че има наистина любов...
Колкото до виртуалните запознанства и приятелства - знаеш ли колко влюбвания и бракове дължат факта си на Интернет?
Ако се направи една статистика, май ще излязат малко повече от нормалните запознанства - очи в очи, на улицата, в дискотеката, на гости, на парти...
"Вселената е пълна с изненади, а разумът е най-голямата от тях..."
|
Re: Дайте определение за приятел... [re: edna]
