Ами, човек по своята същност най-напред и преди всичко мисли за себе си, а едва след това за всички останали.
Това е "първосигнален, първичен егоизъм", което е съвършено естествено като явление.
При животните...
Но при хората това е въпрос на интелигентност и работа върху себе си.
Да си егоист, злобен, себичен е първично, затова никак не е трудно да бъдеш такъв, но, да бъдеш добронамерен, търпелив, да даваш от времето, силите, нервите си съвършено съзнателно и отговорно на други хора - за това трябва да си се потрудил достатъчно много, да си поработил доста върху характера си.
А т.н. "роля на коректив" е твърде опасно нещо.
По принцип в основата на любов, дружба, приятелство, стои правилото никога да не се опитваш да променяш близките си хора (а по-далечните сами няма да ти позволят това...).
А допускането на "коректив" е карт- бланш за злонамерена манипулация на характера ти.
Както казват французите "Няма по-отвратително нещо от непоискания съвет".
"Вселената е пълна с изненади, а разумът е най-голямата от тях..."
|