|
Тема |
Re: край [re: Day] |
|
Автор |
мockитa (уенди) |
|
Публикувано | 16.03.08 02:22 |
|
|
Ми тъпичко някак ми се вижда и на мен да кажеш край и после да се върнеш, за да човъркаш още. За мен това значи, че не си съвсем спокоен със себе си по отношение на този човек...
И на мен ми се е случвало да се връщам към някого, за да излея яда си върху него и да му кажа колко е виновен за това, че съм зле в момента. После загряваш, че вината за това е само твоя и на никой друг. Поне когато иде реч за лични отношения. Но пък колко назад и навътре трябва да се ровиш понякога, за да стигнеш до първопричината, не е истина. А е важна именно точката на пречупване.
И така - избираме вместо това да обвиним обстоятелствата или другия, тръгваме си с "достойнство" от този друг и след време се връщаме, за да му "простим" благородно (което е повече от ненужно, при положение че точно преди да си тръгнем, сме си отмъстили...). Уотевър, дето викат френдовете англоговорящи...
Та затова се чудя - има ли въобще начин да успокоиш човека така, че наистина да те забрави и да си живее споко, без да се сеща за тебе? То за самия човек ще е по-лесно, не само за мен. Но пък номерът е не да се правим на инвизибъл един за друг, а наистина да приключим. Отвътре.
При все че ми се струва, че приключиш ли отвътре с нещо лошо, то... приятелството няма защо да си отива въобще...
|
| |
|
|
|