Понякога такова състояние, като твоето, може да се получи, ако няма нищо негативно в живота ти.

Представи си, всеки ден - едно и също: нищо, което да те застрашава, нищо, което да губиш. Никой не посяга на това, което имаш, никой не ти пречи да постигаш това, което искаш. Такава ситуация може да доведе човек до състоянието, което описваш... Може би си създаден за повече приключения, повече предизвикателства, отколкото срещаш за момента. Замислял ли си се за това?

На мене ми се е случвало да срещам хора с твоята нагласа, които тоговарят точно на този профил: всичко им е наред, получават или са получили това, което имат, по-лесно от другите (по стечение на обстоятелствата, или защото са по-талантливи). Не им се налага да воюват кой-знае колко за да вземат това, което искат. Това, което за другите е цел, за тях е даденост по подразбиране. Те се оплакват от скука и монотонно ежедневие, от предвидимостта на живота, от това, че днешният ден е същия, както вчерашния... Честно казано, не знам защо става така.

От другата страна на скалата са тези, които са претоварени от разнообразие. Нервите им са вечно опънати от необходимост да посрещат изненади всеки момент. С тях се случват най-малко вероятните неща, а най-допустимите ги подминават. Животът около тях ври и кипи като адски котел. Те си мечтаят за миг покой. За два еднакви дни един след друг. За седмица без изненади.

Може би ти си единият от двата полюса на някакво равновесие?