Да кажем, че всеки си има свое понятие за любовта (апропо, любовта не е математика!).
Това, че обичаш приятелите си е хубаво. И все пак за мен това е обич в чист вид.
Самият ти си намесил физическото в отношенията си с тази жена - това не е чисто приятелство, а още по-малко чиста обич. Нима изпитваш физическо увлечение към всичките си приятели? дори и към тези от твоя пол?
Сега и аз ще ти кажа, че приятелството между мъж и жена е възможно. За да се постигне е нужно и двамата да имате еднакви разбирания за приятелството, секса и любовта като понятия. (ако ще го приравняваме към математиката )

Може би, първо, би трябвало да си изясниш за себе си дали и с какво тази жена се различава от приятелите ти. Ако разликата е само в това, че е жена, то може би ти е време да преосмислиш понятието си за приятелство.

Ако това е същата онази омъжена или обвързана (не си спомням какво беше писал) жена, то приеми, че сте се разминали, бъди й приятел и не решавай задачи, а се научи да уважаваш връзките на хората, както и принципите, и чувствата им. Не може, просто ей-така, защото искаш да си "начешеш крастата" (каквато и да е тя - дори и потребност от любов), то да нахълтваш в нечий живот, да правиш грешки и после да търсиш "опрощение". Разбирам да не си бил информиран за това дали тя е била обвързана, но май не е било така.

И аз се разфилософствах.

И защо приятелството без любов да е нищо?! Това ми лъха на предрасъдъци? Една жена може да ти бъде, дори и по-добър, приятел от мъж. За мен, например, приятелите ми са безполови - когато искам да целуна, погаля някой от тях (жена или мъж), то не си задавам въпроса "Дали това е любов?!". Аз знам, че това е обич - от онази чистата, която изпитвам и към родителите си, и към брат си, и към най-близките си роднини. И не бих нарекла това чувство любов и не бих искала и да го наричам така, нито да го постигам като такова.