леле леле....колко въпроси си ми оставила за домашно и как ще натовариш сега русата ми главица да ти отговаря...ехх не е лесно да си блондинка
започвам от най-лесното, то и като дете така правех, първо си изяждах десерта обичам сладолед, но трябва да е обезателно разтопен и шоколадов или ягодов...друг тц, не признавам
хайде сега по-сериозно, а
правя разлика между перфекционизъм и максимализъм с оглед на качеството...иначе е желателно количеството да е винаги максималното..значи мога да обобщя,ч е по отношение на качеството съм перфекционист, а по отношение на количеството максималист хехе...леле..май по-лесно щеше да си говорим за последната колекция на Армани, а
пък манджата с грозде става страхотна ако я забъркам аз..ммм...чудна ..има за всички по много
ами...това за прошката е така..не можеш да вържеш душата на някого на възел там където си скъсал нишката и да кажеш, извинявай много.... за това нищо не е както преди...отива си нещо, нещо като доверие, нещо като ...не знам и аз...но се усеща..или поне аз го усещам..и знаеш ли..аз никога не мога да простя истински....и никога не възобновявам нещата в предишния им вид..май си ми е особеност някаква
права си че нищо не се губи..обичта отива в омраза..приятелите стават врагове или враговете ти стават приятели..ха, това искам да го видя...