Чатенето - поредната перверзия... Така започна темата. Искам да нарисувам две картини, без да претендирам за изчерпателност на вариантите.

Първа - един, двама или повече души се познават, но разделени от разстоянието, дъжда или работното си време не могат да общуват помежду си по някой от познатите начини. И тия двама или повече души използват чат за да бъбрят решавайки проблем, да обменят информация или да питат как са децата. Когато пречката отпадне отново се събират и контактуват по класическите начини.
Втора - същия брой хора. Не се познават. Не са се виждали никога и никога няма да го сторят, въпреки, че може би живеят през една улица но не го знаят защото умишлено са сложили прегради помежду си. Те се запознават, влюбват и разделят, изневеряват, образуват двойки, водят войни, спорят карат се и се сдобряват. Живеят във виртуален свят. Събуждат се заради чата, живеят с него, заспиват с него и го сънуват.

Моят малък опит в чат прави първият вариант да ми изглежда по-симпатичен. Вярно, запознавал съм се и съм общувал виртуално с хора, оказвали са се прекрасни във всякакъв смисъл - с част от тях съм се виждал и "на живо". Съдбата ме пощади от мошенници.
Но съм виждал и зарибени чатъри, които изглеждат точно като във втората картинка. Жалка гледка. Не зная дали мога да я нарека перверзия, точната дума ми убягва, но във всеки случай нещо не ми изглежда наред в нея. Но всеки може да избира своята перверзност или ненормалност. И да живее с нея както му харесва.
Сега, може би остарявам, но ползвайки ICQ вече отказвам да сложа в списъка си хора с които не съм говорил поне по телефона. Предпочитам да общувам с познати в по-класическия смисъл. Съвременните технологии улесняват контактите помежду ни и предоставят средства да "продължаване" и допълване на естествената комуникация. Всичко е може би въпрос и на вкус и стил. И на лична гледна точка.