|
Тема |
Споделянето [re: tq...:)] |
|
Автор |
Speaker (***) |
|
Публикувано | 17.07.02 08:03 |
|
|
и аз това съм го забелязала - споделянето - тук в нет е някак си по-лесно, особено ако е непознат. Воъбще не ти пука какво ще си мислят за теб - изливаш си душата без субективно мислене - ама той/тя какво ще си помисли, чакай пък това няма да го кажа, защото ... и т.н. А тук в нет го няма този момент. Но интересно е и друго: примерно аз познавам един човек, който като се срещнем на живо си приказваме общи неща - работа, дом, дете. А тук като се засечем - изпадаме малко в лични споделяния. И все се чудя /за сега/ защо там на кафето нещо ни смущава. Това не е ли така и при други хора? Или има някакъв имунитет - това е лично и не се казва на всеки, а пък същевременно не намираш на кого да го кажеш ... т.е. май ни липсва човешкото - реалния свят е изграден от лъжи, измами, интриги и т.н. А тук - не е така. Но защо? Нали виртуалния свят е изграден от реални хора. Или е изграден от "представата на реалните хора за по-добър свят". Май ей тук е цялата истина. Представата за един по-добър свят. Пълен с човеци, а не с използвачи, измамници, лъжци и т.н. Тук всеки отключва доброто в себе си. Затова са и тези привързвания/влюбвания/пристрастявания и т.н.
|
| |
|
|
|