И на мен ще ми е интересно да прочета мненията на хората.
Веднъж по Дарик радио слушах някакво предаване за чат. Там питаха едно момиче би ли се срещнало с виртуален приятел или приятелка. Тя отговори нещо в смисъл, че не би искала да се разочарова и затова никога не се среща с никого от чата. Тогава не и повярвах съвсем, докато лично не се сблъсках с едно такова момиче. Тя казваше, че във виртуалния свят нещата са прекрасни. И колко жалко е, че реалния не предлага такова съвършенство. Е, по-късно почти изплю камъчето, че се е влюбила жестоко в някого, а той я е разочаровал при срещата на живо. Не съм говорил с момчета и мъже по въпроса, но съм сигурен, че и сред тях има много такива случаи - причините едва ли са чак толкова хормонални и физиологически.
Та според мен една причина е тази - преживяно разочарование. Едно или няколко.
Дори и да не е точно разочарование. Хората си създават някаква представа за човека, дори да знаят, че е гърбав, плешив, кривоглед и т. н. И се оказва, че той не е точно същия. Нещо като радиожурналистите, които познавате само по гласа им. И си казваме: "Този глас е собственост на мъж с брада или къдрокоса зеленоока жена или ...", а се оказва, че сте познали само пола.
Всъщност това да не срещат с хората е една от чертите на онези чатър(к)и за които се приказват страхотии. Нали сте ги чували - истории за комплексирани брадати и космати грозници, които не се къпят по два месеца, не излизат от къщи, само спят и ядат толкова колкото да имат сили да шават пръстчета по клавиатурата. Разбира се обратното не е вярно - не всеки който не иска да се среща с виртуалните си познати отговаря на това описание.
Не бива да се залъгваме - пристрастени към интернет и този тип общуване има. Но нито мрежата е виновна, нито всички които я използват са такива. Причината е другаде.