....радвам се искрено,че въпреки лошия късмет си успяла...,
...сега искам да те питам нещо и никак не ми се ще да го приемаш като обида или ирония...приеми го като любопитство...или както там искаш...
...разбрах ,че приятелите ти напълно могат да рачитат на теб,че винаги можеш да им дадеш съвет(само когато ти го искат),че им помагаш да намерят себе си и т.н....,но ме интересува друго...можеш ли да говориш с приятелите си за глупости...,можеш ли да помечтаеш с тях...готова ли си да помълчиш с тях под звездите...,всъщност усещаш ли,че даже и да не искат да споделят с теб някакъв сериозен свой проблем ,за да не те натоварят...искат да чуят от теб една човешка дума,да получат от теб една усмивка,да усетят ,че ги обичаш...макар и да не си подходила с необходимата сериозност към проблемите им(защото те не са ги споделили)...или за теб това е губене на време...