Благодаря ти, Публика - за текстовете, а и за темата...

Та по нея ми се ще единствено да споделя, че най-много са ми се сърдили приятелите ми тогава, когато съм имала нужда от помощ, а не съм ги потърсила, защото съм предпочела да се справя сама...

И съм направила това не от страх да не ги загубя, а от самоуважение - просто така разбирам нещата... Това е въпрос на личен избор, на който всеки има право, стига да успее да отстоява себе си. Те, от своя страна, са ме приели такава, каквато съм - това е.

За мен разковничето е в тази реплика: Приятел е някой, когото МОЖЕШ да използваш. Това не означава, че е задължително да го правиш, още по-малко пък нон стоп.