|
Тема |
Re: Какво мислите [re: Ambrozia] |
|
Автор |
publika (добронамерена) |
|
Публикувано | 30.06.02 06:52 |
|
|
аз просто съм цитирала...и на мен не ми харесва "използване",ти си я заменил/а с по-подходяща ...
...винаги ли очакваш приятелите ти ,които имат нужда от теб да те намират? само когато ти искат нещо ли даваш?...не е ли прекрасно да усетиш,че някой има нужда от нещо,което сам не разбира какво е, и да му го дадеш, или поне да се опиташ да разбереш какъв е проблема?...няма ли такива моменти в живота на хората,когато не биха казали и дума...и когато се чувстват напълно сами ?...когато са загубили вярата си във всичко и най вече в себе си...и са забравили или си спомнят само с горчивина за хубавите мигове на споделено приятелство...
...твоята позиция е позицията на силните хора,на тези които не се притесняват да поискат помощ,и които обикновенно сами успяват да решат проблемите си,и да се изправят на крака...,за това и рядко споделят и търсят помощта на приятелите си...,но света за съжаление не е пълен само със силни и уверени в себе си хора...,които при всички обстоятелства биха се чувствали в състояние да потърсят помощ...даже мисля,че такива хора търсят обикновенно други,абсолютно грешни посоки...е не е ли редно тогава вместо да седиш и да чакаш да бъдеш потърсен/а...да предложиш помощта си...ей така..,без да са ти я поискали...
...оставам с впечатление,че такива слаби хора трудно биха били ощастливени с твоето уважение и приятелство...
"Истинското приятелството е само по себе си такова, следвайки своят естествен ход, без да го задържаш насила. То или съществува или е просто познанство. "
...абсолютно съм съгласна с теб,но приятелството за да не е познанство е споделяне,съпричасност,отъждествяване,разбиране,обич въпреки всичко и ... двустранен процес,ако ти не споделяш и не търсиш помощта на приятеля,а стоиш като Господ(сравнението ми е неудачно защото Той ни обича безусловно,но пък не му трябва помощтта ни...та друго не ми идва на ум) ...и чакаш някой да потърси винаги приятелството ти и помощта ти...сам/а му отреждаш ролята на познат...
...с последното ти изречение не мога да се съглася,защото всяко приятелство започва от възхищението...и както сам/а казваш "Истинското приятелството е само по себе си такова..."...то е безусловно...и никаква язвителност не би могла да му попречи ако миговете наистина са били споделени...и приятелството е приятелство
![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/cool.gif) ![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/smile.gif) ![](http://i.dirbg.com/clubs/icons/wink.gif) Редактирано от publika на 30.06.02 07:04.
|
| |
|
|
|