|
Бих искала да споделя впечатленията си от половин годишното си пребиваване във Франция. Тази „прекрасна”, в нашите българските очи, „голяма европейска държава”. Колко митове се носят, прекрасни легенди, разказвани с патос от заклетите „български франкофони”!!!!
При мен принципът беше- поживей и опознай Франция за да се „насладиш”. „Изтънчените франсета” се оказаха най-демотивираните и мъзеливи хора, с които бях се сблъсквала до този момент в живота си!
„Френската учтивост”, която си е чиста проба безочливо лицемерие, е ненадмината!
А и тази мания „всички да говорят благозвучния френски език” е определено за лечение при психиатър! Колко неестествено виси този „шовинизъм” на фона на „хомогенното” парижанско общество,от което лъха „националност”! Попадайки в лабиринтите и мотрисите на парижкото метро, изпълнени сутрин с аромат на прясно изпечени кроасани с примес на „африканска” урина, човек започва да се пита дали сe намира в известния европейски град Париж или в някоя африканска провинция, започва да се оглежда около себе си,търсейки поне един „местен,френски” екземпляр, доказателство че Африка е далече и успокоение, че той е в Европа. И току в тълпата се откроява един „francophone francais”, вирнал нос към небето и напълно равнодушен към заобикалящите го разновидности на „черното”- от кафе с мляко до тъмно венге. Това самочувствие и непукизъм са завидни, но на какво се основават?!?????
Каква романтика! Каква изисканост! Каква чистота и хармония! Направо сърцето ти спира! Особено когато погледнеш към „най-високото” жере на света, символ на Ile de France!
В офиса на една от най-френските компании работният ден започва.....От всякъде се носи възторжено „Bonjourrrr! Ca va?’ Ах каква добронамереност, каква ведрост! Официалното работно време започва от 9 часа, но франсетата са твърде уморени и за тях е направо непосилно да достигнат до офиса в този „ранен” час! Подранилите,”активистите”, започват да пристигат към 9.30-10 часа. Първата задача,която :френската етика” изисква e обикалянето на работните места и задължителното здрависване и звучно целуване.(В резултат на което когато се появи вирус,никой не остава пощаден. Всички служители започват вкупом да кихат, кашлят, подсмърчат и „секнат”). След като завърши този типично френски ритуал, идва ред на груповото сутрешно кафе. Всеки, стиснал в ръка точно приготвена сума монети, се отправя към кафе машините. Започват дискусиите- политика, финанси и „кой каквото го вълнува”.
Ето че работата започва. Интересното е, че независимо от естеството на работа, дейността се заключава в изпращане на колкото е възможно по-голям брой email-и и много срещи, предимно под формата на конферентни телефонни разговори. Всички служители от асистентката, счетоводителката, инженера до директора, или съсредоточено „кълват” по клавиатурата, (френският правопис е сложен и се изисква толкова голяма концентрация) или, окачили headset-и на главите си гледат „интелигентно и задълбочено” в една точка и слушат ли слушат.......
Удря 12 и огромни групи се отправят към служебния ресторант за обяд. Храненето за французите е важен ритуал,както всички сме чували в патетичните легенди, от които на нас,българите, ни потичат слюнки от устата. Задължително обядът включва предястие, основно и ДЕСЕР(Т).(Този тип хранене убива категорично преставата за „типичната грациозна фрацузойка” тип „mignon”!). “La cantine”, служебният стол, който е „plus avantageuse” (или по нашенски „най на далавера”) тъй като цените са редуцирани за служители, се изпълва с народ и невероятен шумов фон наподобяващ пристигащ ураган. . Съмнявам се че дори владеещите перфектно езика, биха доловили и една дума.....Е,напълно възможно е от моята гледната точка на пълен профан по френски, да не съм права......
Този основен етап от работния ден- обядът и придружаващите го дискусии продължава между 1h30min and 2h. Повечето служители го комбинират с обедно кафе за по-добро храносмилане „a l”exterior”
Следобядът изглежда уморява още повече трудещия се французин......Оттекчение се изписва на лицата и столовете се превръщат в своебразен тип легла, докато дойде време за следобедното кафе. „Les salles аu café’ започват да се пълнят отново. Там човек може да се наслаждава на мелодична френска реч и аромат на топло кафе между 15h и 16h.
Шест нула нула сякаш атомна бомба подгонва по-смелите. Те се отправат към изхода.
Тогава обаче- настъпва момента за изява, за издигане, в очите на шефа от страна на „все още недоказалите се”. След дългия обяд и многобройните кафета, които безсъмнено уморяват. те копнеят да напуснат офиса,но.... СЕГА е времето да „бъдат забелязани, оценени и признати”! Късметлийте, чийто монитор е недостъпен за очите на „le chef”, започват да сърфират в интернет, „неудачниците” пък пламенно започват да „композират”нова тирада от email-и.
Питам се как ли протича една вечер на френскто семейство?!?За добро или лошо, не успях да промикна толкова дълбоко в техния бит....Но очевидно тези вечери немогат да разсеят умората,която сяка сутрин мъчи франсетата......
Чътвъртък човек може да посети „après le travail” party. „Защо в четвъртък?” беше първия въпрос който си зададох. Ами както казваме ние, „простите българи”, за да не си пропиляваме weekenda в махмурлук като може пак да се напием и то качествено и евтино по домашному.....
………………………………………………………………………………………………
Две години по-късно
Ето че отново се озовах във Франция. Напълно споделям всеки детайл изложен дотук.
Новият офис и неговите обитатели не се различават по нищо от описаните вече.
Метрото си е все същото, но вчера се сблъсках с нова изява от страна на франсетата от африкански произход, които са постоянното присътвие в градския транспорт. Тази част от парижанското общество никога не е ползвала билетчета или карти но Франция е социална държава и всичко е ‘измислено’! Туристите и ‘съвестните’ пътници плащат достатъчно за лукса „градски транспорт” за да компенсират не само африканските пътници, но и за почитване на техните биологични отпадаци от време на време на по централните метро станции когато вонята стане напълно непоносима! Във Франция расизъм „официално” не съществува! За разлика от източно европейските държави в частност България и Румъния които „прокудиха” онеправдани роми в Западна Европа. Цитат Гардиън: "Защо ромите бягат от България, Румъния и други източноевропейски страни на запад. Защото няма работа за тях в родните им страни, децата им понякога стават жертва на сегрегация, а често се стига и до нападения от неонацисти".
За да се придвижа до работното си място се налага да използвам градски транспорт. Слава Богу за кратко. Качвайки се на мотрисата след работа до мен се настанява един местен пътник, държащ в ръце леко отворена черна торба. Имайки вече известен опит и знаейки че тук на африканците не им липсва фантазия надникнах дискретно в торбата, но освен пластмасова кутия от онези които се използват за пренасяне на домашни любимци не забелязах нищо друго. Това събуди любопитството и на друг африкански които беше „по-настоятелен” от мен и след като не успя да установи какво има в черната торба на „нашия спътник” го попита: „C’est quio?” Последва отговор: „C’est rat!”.
“Ok”, помислих си аз, „Сигурно си е купил хамстери”, т.к. мислех че думата „rat" която означава „плъх” се използва и за хамстер и френския език се е оказал беден в областа на „зоологията”.
В този момент притежателят на черната торба пъхна гордо ръка в сака и извади огромен плъх хванат най-вероятно в парижките канали или тунелите на метрото!!!!!! Истински RAT!ПЛЪХ! Един такава сива гадина, с розова опашка и розови крака, с остра душеща муцуна и мустаци ...Потресена от погнуса аз скочих от седалката и се отдръпнах настрани обзета от истерия! Поредната пример за френска „изтънченост”! В непосредствена близост нямаше от francophones francaises, но и да имаше едва ли щяха да забележат или пък още по-малко да се трогнат. Те съсредоточено „докосват екраните” на своите последен модел „handies” под „звуците” идващи от слушалките на iPod-a побити в ушите. Те са „възвишени” над света, „горди” от факта че са ФРАНЦУЗИ и жители на този чуден град ПариЖ! Те не са расисти и остават безразлични към изпълненията на своите африкански съграждани! Много е интересно това „нерасистко” отношение! То се изразява под формата на пълна бездушност и безразличност към всеки които не е „francophones francaises”.
След срещата с плъха моята възвишена представа за Париж се сгромоляса на земята под ускорението на естествената гравитация за пореден път!
......следва продължение
|
Пътепис-Feuilleton francais
