Кандидатстването за работа започва с презумпцията, че шефа е задник (което изисква съответното отношение !).
Valvas, как не искам да прозвучи еретично. Обаче, започвам да имам видения как подлежи на смяна (не непременно с моя милост). Тия ми амбиции се развиват с шеметна бързина, вземам от настоящата си работа най-ценното и/или
1. Се местя при следващия
2.Правя си собствен бизнес, с мрежата контакти и познанието от настоящата ми работа. След време той/тя съжалява горко (така се нароиха хиляда компютърни фирмички у нас. Управлението на хора иска чувствителност+формално обучение - управлението на машини и процеси : познание).

Остава отворена и опцията да се примиря (например, когато работиш за папата).В моят случай,обаче шеф ми не определя проекциите в кариерата ми. Настрана, че повече от две години работа на едно и също място, за професионалист, днес се дефинират като липса на въображение.

ВАЖНО !
Затвори вратата учтиво, с времето си плаща.