На два три пъти мислех да напиша тук две думи, но пусто време...
Не, не го харесвам как пее. Нещо повече, дразня се дори когато говори
Въпросът е, обаче, че ние често забравяме, че основната функция на тези хора не е да пеят като славеи, а да ни забавляват. Това е важното - забавлението и капацитета - таланта, контакта с публиката, организацията, дисциплината и отдадеността на артиста да го постигне.
Достигнах до това прозрение на събитие с Графа. Графа го харесвам колкото харесвам Любо Киров, но събитието беше яерфектно. Подгряването на публиката, доброто настрение, диалога ако щеш, беше на страхотно ниво. Това момче, не знам дали заради майка си и баща си, или заради собствени достойнства е завършен професионалист. Прави нещата напълно безкомпромисно и това дава резултат. Тази вечер танцувах и крещях думите на песните (без всъщност да ги знам) сякаш съм най-големия му фен, а нито мпстото, нито компанията предполагаха такава отдаденост от моя страна. Мисля че заслугата беше изцяло на екипа около певеца.
Вероятно на подобна основа са и успехите на Любо Киров. Дисциплина, труд, отдаденост и значи - лишения в името на професията.
И това заслужава уважение.
|