|
зануляването е повод, с който да те подсетя, че си много повече писател.
Последно, кой е писател в кокошия ти мозък - редовният темопускач или редовно пишещият?
Щото за теб пускането на теми е егати голямата работа, а непускането е егати недостатъкът. Сега пък - който имал повече постинги бил най-много писател.
Писател за мен е този, който пуска теми - трябва да ги замисли, оформи в текст, да са интересни за четящите, за да им се допише в тях, да ги следи, отговаря на писалите - това си е замисъл, концепция, труд, ангажимент.
Има интересни писатели с интересни теми, има и некадърни с тъпи теми, но авторската инициатива е налице.
Чукча читателите също не са за подценяване - те пълнят темите и доразвиват замисъла и съдържанието им. Но са второстепенните герои в една тема. Главният герой е авторът.
Аз не обичам да пускам теми, защото ролята на главната героиня не ме привлича, особено ако е тъпа, безсмислена, неинтересна, незначителна - на принципа "дай да пусна всяко овча мисъл, която ми мине през главата, че да лъсна с тема на първа страница заради едното пръсточесане."
Но за теб с перманентните ти подмятания, че не пускам теми, този тип авторска изява е върхът на сладоледа - такова впечатление оставяш. Съдържанието не ти е от значение - покажи колко теми си пуснал, за да те видим колко си умен.
мъничко радост...като ги закаканижете, че даже си и вярвате
На черното как да кажеш бяло - наблюдателни сме. Като се удариш в гърдите, че никога не си била занулявана 1945 пъти, докато никой друг не го прави и изтъква,
неизбежно изниква въпросът: тя защо нонстоп се хвали с това, с какво и пред кого се напъва да се доказва?
Ама съобразявай ги тези работи, ве. Трудничко е, но пък спестява някой и друга допълнителна подигравка.
|
Re: В Китай [re: RujaKaramfilova]
