и Ленард Бърнстейн не дава, разбира се, всеки ден и на кого да е такава оценка

Омерзението от лъжите на комунизма, за което написах на Ржевски не е от някаква лъжа за достойнствата на оркестъра, а от това че на нас ни се представяше като "върха на човешката цивилизация" заради комунистическия строй. И ние си го смятахме за върха на човешката цивилизация. Не комплиментът към този оркестър конкретно, а всякакви подобни измислици.
После, обаче си дадохме сметка че има детски оркестри(например), за които амбициозните родители от цял свят кандидатстват и се надпреварват със зъби и нокти, и че нашият оркестър Пионер не е сред тях. За него не пишат вестниците, няма излъчване по телевизиите, няма световна истерия за да се влезе в него, в него няма американчета, англичанчета.., няма дори русначета или полячета... Това е наш, български връх на нашата си тукашна затворена българска комунистическа цивилизация.
Тогава след отварянето ни към света, посещението на Ленард Бърнстейн в България, в детския ни оркестър започва да добива нова светлина и ние усещаме, че този човек не се е редил на опашка за да дирижира нашият оркестър. Че когато се е върнал в Америка може би не с гордост от постижението си, а със скромна усмивка е приел поздравления за благодеянието което е направил за бедните деца от изолираната комунистическа страна. (Така както един днешен американски музикален корифей би дирижирал деца от Северна Корея)
И когато сме осъзнали това е имало момент на горчилка, на озлобление, на усещане за предадено доверие. На омерзение.

Редактирано от Green Light на 09.09.25 09:18.