|
Виждал съм много жени, които носят най-различни бижута – злато, сребро, пръстени, колиета, гривни... И съм останал с впечатлението, че е просто някакъв аксесоар към дамското облекло и външен вид. Кич, ако щеш. Прическа, грим, аромати... И разни злата отгоре.
Та се надявах, че ще се възприеме като такова, каквото е – просто някакво украшение, накит, скъпоценност, декорацийка... А не като нахалство. И понеже не харесвам евтини неща, й бутнах въпросното синджирче. , много фина плетка, на мен поне ми изглеждаше стилно.
Нито съм искал нещо в замяна, нито съм я безпокоил после или преди това, нито съм имал очаквания... Единствено, че освен себе си, поставих и нея в неловка ситуация, имайки предвид, че е основа за офисни спекулацийки и нежелано внимание. Приех дебелокожо горчивия и солен отказ, и изобщо не съм чоплил и коментирал, все едно нищо не се е случило – да хваща струпей там и да остава само невидим белег и незначителен спомен. Ет ти тоя подарък, прай квот искаш с него. Момичето беше хубаво и си помислих, че може да й отива, но щом не го ще – лошо няма... Няма си режем п*шките ся зарад това.
Аз не мога да й направя по-скъп подарък, но и не съм минал евтинджос – колкото, толкова. Относно нейната реакция – каквато, такава. Примирил съм се, че не мога да угодя нито на нея, нито на която и да е, така че към днешна дата се опитвам да угаждам единствено на себе си... Докато мога. Щото един ден и на себе си няма да мога.
И те така. Останаха ми едни пръстени и една гривна вкъщи в една ракличка, и си събират прах. И една златна лъжичка. Колието – купих го повторно същото, само че малко по-голямо. Да си седят там като паметник на суетата и глупостта.
Та затова го казвам, защото и на мен ми се е случвало да направя относително скъп подарък, пък да остане неоценен (където "скъп", разбира се, може да има и други измерения, освен парична стойност; не знам какво си подарила на твоята колежка, но на теб може да ти е струвало друго) – да не я взимаш присърце липсата на оценяване. Е го на, вместо да си пилея парите за дреболийки, сега ми е щукнало да си направя ремонт на стаята. Искам да си сложа плъзгаща врата с огледало, че да ми се отвори място за по-голямо бюро, и да си направя домашно кинце... Дреме ми на шишарката, че някога, някъде, някоя ми отказала аванса. Както се казва – ху дъфак карЕс!
|
Re: Благодарите ли за подаръци? [re: Bezsynna]
