Етикетът за това е ясен и установен.
В повечето случаи с подаряването следва отваряне и благодарности според темперамента и ситуацията. Когато подаръците и подаряващите са многобройни и накуп, като на сватба или големи събития, тогава разбира се, се отварят по-късно, но отново се разбира, че задължително следва обаждане или съобщение за благодарност. Намирам го за напълно задължително. Ако съм дал, например плик с голяма сума и съм го пуснал в някаква си кутия, от ясно по-ясно е, че през ума ми минава мисълта, че това може да изчезне в продължителната суматоха на събитието.
Всъщност няма нужда от обяснение, това ни е набито от детството - за подаръци се реагира. Едва ли ще получиш различно мнение.
Вуйчо ми беше истинско удоволствие в това отношение - да му дава човек подарък беше радост за всички наоколо. Така се радваше на всичко и беше толкова искрен, че му става приятно от показаното уважение, че хората очакваха реакцията му с нетърпение.
Пред очите ми е...

Има и един трети случай - многобройни подаръци, но малки, символични - на редовни, ежегодни например събития. Има такова при мен. Навремето за да предотвратя неудобството от опашката измислях някакъв начин да ми дадат подаръците накуп, но има очевидно неудобство защото после при благодарностите трябва да уцеля кое от кого е. Пак става с много кудош и смях, но си е излишно, поне за мен. Етикетът е етикет, защото е най-удобното нещо.
Получаване, отваряне, благодарност. Това е.