|
Да, да, ШОС, събраха се много лидери. Но колко от тези държави са истински икономически сили? Освен Китай и Индия?
Да разгледаме:
Китай – използва ШОС като инструмент за разширяване на „Пояс и път“ и за контрол върху Централна Азия. Иска да доминира икономически, но не е готов да плаща чуждите сметки (вкл. руските), и има интерес от слаба Русия за да се снабдява с евтини ресурси.
Русия – използва ШОС, за да покаже, че „не е изолирана“. Иска военна и политическа тежест, но реално е по-слаб партньор на Китай и все по-зависим от него.
Индия – влезе, за да балансира влиянието на Китай. Купува евтини руски ресурси, но стратегически играе с Запада (QUAD). В ШОС гледа да не се обвързва прекалено.
Иран се включва, за да заобиколи санкции и да търси пазари за петрол, но е в конкуренция с Русия за пазарите на Китай и Индия и има ограничени ресурси.
Турция (като наблюдател) – използва формата, за да разширява влиянието си в тюркските държави от Централна Азия. И Турция е в „съюза“ със Русия, но само когато и е удобно – купува газ, пуска туристи и прибира пари. В същото време е в НАТО, доставя дронове на Украйна и при всяка заплаха разчита на американските самолетоносачи. Това и е „братството“ с Москва.
Централноазиатските републики (Казахстан, Узбекистан и др.) – те са арена на съперничество между Русия, Китай и Турция. Искат икономически облаги, но не желаят да бъдат доминирани нито от Москва, нито от Пекин.
„орел, рак и щука“ – това е ШОС.
На хартия изглежда като могъщ блок, да, но всеки дърпа към себе си, интересите често се разминават и на практика ШОС е по-скоро арена на конкуренция, отколкото истински съюз.
Но ще видим, де. То какво ли вече не сме видяли.
|
Re: Тодор Живков [re: bipet]
