|
Ти лукса и комфорта как си ги представяш - като живот в дворец с прислуга и милиони пари в банката ли?
Сравняваш в обобщения тогавашни и сегашни родители, амбицирана да докажеш, че сегашните родители отглеждат по-нещастни деца от тогавашните /нашите/:
Попитай се дали днес, когато се отървахме от партията и тато - семействата са каквито бяха някога и днешните деца са щастливи по онзи наш безгрижен начин? Дали днешните родители могат да осигурят на децата си ОНОВА НАШЕ щастие?
Какво знаеш за днешните родители и техните деца и защо изключваш себе си, Тарти, мен от тази група? Синовете ни са горе-долу на една възраст, родени през 90-те много след тато. И расли в сегашните времена, не в тогавашните - 30-40 години по-късно от нас и НАШЕТО щастие.
Разбира се, че е субективно - и твоето, и моето мнение. Въпросът ти е субективен, основан на ТВОЕТО усещане за ОНОВА НАШЕ щастие. Аз отговарям от първо лице като родител на дете, пораснало след соца, а ти не смееш. Подозрителна си към ДРУГИТЕ, както обикновено, подхвърляш "наблюдения и обобщения" за тях, както обикновено. Пристрастни, както обикновено. Но отказваш да подложиш себе си под светлината на прожектора - по-удобно ти е да обвиниш този, който го прави в егоизъм. Иначе, смело употребяваш Ася за свои цели, през ум не ти минава да я обвиниш в егоизъм и че гледа само себе си.
Сега за лукса и комфорта, който не проумяваш:
Случайно да си останала с впечатление, че аз или Ася смятаме социалистическото детство за по-щастливо, ЗАЩОТО е имало лукс и комфорт?
Точно така. Това, което изброяваш като довод за щастливо детство:
Писахме за сигурност, спокойствие, кръжоци, необезпокоявани игри, безплатни (и заради това - достъпни) занимания…
към днешна дата ти се струва лукс и комфорт.
И обратното, това, което соц. родителите ни са смятали за лукс и комфорт, към днешна дата е обичаен стандарт.
В соца
- масово живееха натъпкани натясно и по няколко поколения в недостатъчно като площ жилище - Балдрианката
- колко семейства имаха поне по една лека кола?
- има ли поне един, който да не е мрънкал да му купят нещо от Кореком или да му донесат от чужбина, щото в нашите магазини няма.
А що се отнася до това:
(НАШИТЕ деца все пак са по на трийсетина години и някои са отглеждани от соц- бабите си, които ЗНАЕХА как и не гонеха кариера),
пак се замисли дали не говориш само за своето дете?
Не съм съгласна, че щом е соц. баба, тя ЗНАЕ как се отглежда дете. Принципно, всяка баба знае, ако няма друга работа. В соца също тръсваха децата си на предсоц бабите - който има такава под ръка. Но туй, че сегашните гонят кариера, а соц.родителите - хич, е пак субективен предразсъдък в твоята глава.
Липарски, р. 1971г., е бивал оставян в седмична детска ясла - не дневна, седмична - тръсваш го в понеделник и си го прибираш в събота следобяд. Има много неприятни спомени от това, ревял непрекъснато, а лелките били груби. Защото една година платен отпуск по майчинство и после по цял ден на работа, нямало кой да го гледа вкъщи. Баща му редовно се прибирал късно вечер /на отговорна длъжност/ и често ходел в командировки. Майка му - данъчен инспектор в НАП - не можела да си позволи лукса да не ходи на работа. Бабогледачки - ТЦ. После планирано се родила сестра му, та поне за 1 година мама се задържала вкъщи. След майчинството - пак по цял ден на работа пак по същата схема. Голямото, вече ученик, по цял ден на самотек, малкото след като излязло от детската градина - също. Виждали родителите си само вечер след работа, и то, колкото майка им да ги строи в три редици и да им провери домашните, преди да се хване с готвене, чистене и пране. За теб не знам, но масово бяхме така. Родителите ни работеха, гонеха кариера по държавни предприятия, длъжности, фабрики и заводи, а ние бяхме приучени да се оправяме сами от малки, защото соц.баби - ТЦ. Каква е разликата между предишните и сегашните родители, а?
- и вечните икономии. Всички пестяха, пестеливият и спестовен начин на живот беше норматив в моето и семействата на всичките ми съученици и съседчета. Пестеше се от храна и скъпи лакомства, от "излишни" глезотии - дрешки, парцалки, ходене по ресторанти, пестяха за обзавеждане, автомобил, лихвоточки за апартамент на детето някой ден, ако му излезе редът, за издръжка на ученици и студенти, за почивка през годишната лятна отпуска, за трупане на килими и сервизи /да има за децата/, пестеше се от ток, вода и отопление, нищо, че евтини, за старини, за черни дни, да има за децата като се оженят и след като се оженят... едно безкрайно пестене и цепене на стотинката вкъщи, това са ми фоновите спомени от ОНОВА НАШЕ щастливо детство. Усещането МИ за щастие беше въпреки това. Защото, цялото безпокойство, напрежение, страхове, недоволство от недостатъците на системата, пазене и вардене да не ги вземат на мушка и да не прецакат тях и близките, да внимават какво говорят даже вкъщи пред децата, да измислят всякакви акробатики, за да ни подсигурят материално - си оставаха тайна от нас. За нас беше щастливото усещане, че можем спокойно да шляпаме по улиците на отиване/връщане от детския хор, школата по рисуване, кръжока по ТНТМ с фунийка сметанов сладолед в ръка, а като стигнем до вкъщи, да щуреем на воля с децата от блока, докато родителите ни се приберат, ошетат наготвят и ни извикат по тъмно за вечеря. А на лято, като си вземат две седмици отпуска, да ни заведат семейно на море, планина, екскурзия.
От кое от изброените "усещания за щастие" аз, ти, сегашните родители сме лишили децата си?
|
Re: Тодор Живков [re: UnicaDonna]
