Бай Данчо известно време готвеше в бизнес центъра, където е офиса ми- наистина златни ръце. Много вкусно прави всяко нещо, дори най-обикновените ястия. Много е приказлив и обича да сервира сам (зад топлата витрина) и да разказва истории. От години не съм го виждал. Дано да е жив и здрав още дълго време!
Балдриан, ти пишеш учтиво и много възпитано, посветила си ми сравнително дълъг постинг, в който няма нищо, което човек може да сметне за неуважително и освен това няма никакви твърдения, в които човек може дори да се усъмни че са нещо друго освен чиста истина или внимателни размишления. И въпреки това думите ти водят до бетонираното убеждение, че моят постинг на който отговаряш е емоционално пристрастно и несправедливо обвинение към един честен и скромен човек, направил всичко по силите си за българите и нещо повече - справил се отлично.
Това е един чудесен пример за манипулация.
Без нищо да твърдиш, рисуваш свят в който лъжата е истина и поставяш твоите и моите думи там.
"Конюнктурата, държавната политика и геополитиката" за Първия през цялото му царуване са били подчинени единствено на оцеляването му. Не всички социалистически страни разкъсаха връзката на селяните със земята, за да ги направят дървета без корен, работещи ангария на държавата, възпитавани насила в кражби, мързел и пиянство, с деца които бягат през глава към градовете. Не навсякъде бяха създадени АПК (и неноносчетата ПАК), не навсякъде се строиха мъртвородените гиганти като Кремиковци...
Градовете пък се напълниха с благонадеждни елементи, настанени на безплатни квартири в домовете на "семействата от буржоазен произход"... По времето на Тодор Живков (а не преди това) във всеки "трудов колектив" имаше агент на ДС. Във всеки офис (кабинет се наричаше), навсякъде. В институтите, в комитетите, в заводите, кооперациите, навсякъде имаше. Имаше в туристическите групи. Имаше и в кварталите. Агентурната мрежа беше навсякъде. Ужасно некадърна и обект повече на подигравки и кодош, отколкото ефективна накрая, обаче с кодош или без попадналите в полезрението на агентурата, не ги чакаха повишения, ред за телевизор, хладилник(преди 80 те) или кола, или разрешение за пътуване.
Това "той" е отиграл добре, да. Опитомяването на собствената си партия и върхушка също много добре е отиграл.
Виж послушанието към Съюза, обвързването, тоест унищожаването на стопанския живот в България някак не ми върви да кажа че го е отиграл. Не е "отиграване" да даваш всичко каквото ти искат и да правиш всичко каквото те карат, каквато и глупост да е то. Не е отиграване да влезеш под ембарго и народа ти да започне да дели продуктите на първо, второ и трето направление, с яснотата че за нас остава най-ниското качество а всичко добро изчезва навън... Колко добро обаче сме успявали да призведем също е въпрос без отговор, защото България излезе от социлаистическия строй без никакво конкурентно производство. Нищо не успявахме да пласираме никъде. Дори и старите ни социалистически партньори вече не купуваха от нас. Останахме с икономика с която освен да се снимаме, друго не можехме да направим.
Браво за "днешните неудачи като следствие от тогава"! Отново бисер на манипулативното писане, много си добра. Такива неща, които да оправдаваме с Тодор Живков или със социализма не съм прочел дори в подобни на твоето писания, това виждам за първи път, но е просто великолепно. Поздравявам те! Хем докарваш че има море от обвинения към социализма за някакви днешни лоши неща, хем "неудачите" въобще не са поставени под съмнение. Всъщност за оправдания със социализма забравихме още преди 2000ната година, а "днешните неудачи" на България са неща от модерното време, като това че от последното се изкачихме едва на предпоследното място по БВП/глава от населението в ЕС или че армията ни е недобре въоръжена, или че пожарникарите нямат техника...
Казваш че медицината и образованието били заслуга на Тодор Живков. Ами заслугата му е че България не можеше да се напусне включително и от лекари, и от учени, и художници. Никой не можеше да отиде да работи в чужбина или по-точно бяха единици, които успяваха. Затова най-добрите лекари и учени се реализираха у нас. Щом се отвориха вратите на затвора всички кадри от "живковата" медицина, наука и изкуство изчезнаха като дим. Това не ми изглежда като особено стабилно развито наука изкуство и медицина, не мислиш ли? Не сме станали център КЪМ който да се стичат чуждите умове за да имат поле за изява и растеж.
Аз дали съм страдал по времето на социализма? Това е много добър въпрос в манипулацията, но вече ми омръзна, затова нека отговоря така - аз по принцип не съм страдалческа натура. От раждането ми до настоящия момент нямам никакви болки или разочарования и когато се обърна назад виждам радост и любими хора, които ме обичат. Напред виждам същото.

Иска ми се да отделя едно две изречения за смисъла на думите. Носталгия означава тъга по отминалото. По родината, по младостта, по загубени приятели... аз съм страхотен носталгик. (така както съм и русофил, например, още една изкривена днес дума)
Днес тази дума се използва погрешно, за хората които тъгуват по социализма. В този смисъл не само че ти "имаш носталгия", но сред моите виртуални познати ти се очертаваш като флагмана на цялата флотилия. Но това не е истинското значение на думата носталгия. Това е истинското значение на думата манипулация. Вяра в лъжи.

Редактирано от Green Light на 25.08.25 11:00.