Когато става въпрос за такива насилия винаги има отговор...
Разказвала съм може би историята на вуйна ми. Имам и лични кръвни и серебрени за бежанци.
Но ще ти я разкажа на теб.
Вуйна ми е поморийка с майка-потомка на тракийски бежанци и баща от поморийските гърци.
Баба и имаше много ясни спомени. Дете съм била и ми разкаваше. Може би другите го бяха чували много пъти.
"Малка бях, но помня. Идваха в къщи турците и ни казаха да се махаме. Татко беше на война. Събра ни майка ни и започна да пита комшиите, къде има място за нас по каруците. Събраха ни някак. Взе само едно вързопче документи и малко ценности. Много кръв имаше. Много убити! Глави отрязани! Затварях очи. Всички плачеха.
Настанихме се някак в Поморие. Беднотия! Голяма!
Застана на портата веднъж един брадат, мръсен мъж и ми каза.
-Момиченце, повикай моля те майка си!
Тихо говореше. Не го познах татко..."
В същото време е клането в Загоричане. Геноцидът над българите в Егейска Македония. И от там тръгват масово.
Една част идват и в Поморие. И запалват гръцката махала.
Баща и заедно с майка си гледали от лозето им как им гори къщата.
Днес Ново Анхиало(до Волос) и Поморие(Анхиало) са градове-побратими.
Насилието поражда насилие.
Факт че всички независими източници, вкл. Карнегиевата анкета са категорични, че българите са по-хуманни, вкл. към убитите, пленниците, децата, старците.
Но са времена на насилие!
Все пак тук общностите са живели мирно винаги. Другото е изключение. Такива издевателства няма. Изключения са.

Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Baldrian на 25.08.25 00:31.</EM></FONT></P>

Редактирано от Baldrian на 25.08.25 00:34.