"Асфалтът служи за лепило и запечатка (срещу вода). И защото асфалтът при жега се разтапя, той е "само-запечатващо се" лепило. В няколкото броени дни лете, когато паветата се нагряват до омекване на асфалта между тях."

Любопитно ми е как е наливано между паветата това лепило?
Спомням си стар павиран път от2от Русе-Бяла-Търново...и преди Пловдив имаше...и много други пътни участъци.
София беше павирана, не само с жълтите павета.
В България има много находища на гранит, базалт, мрамор...
Евтина суровина, при гладни времена.

Паветата са се поставяли ръчно, но без лепило. Бяха много здрави и без огънати участъци 50-60г, София с файтони на гарата-помня!

Което е за отбелязване, че зависи от майсторите как и върху какво полагат паветата.
Павираната настилка е шумна, но е издръжлива яка.

А за лепилото между павета, ...по нашите пътища не е имало, което е интересно.
В моят двор имам пътека през двора до пътната врата, дълга около 50м и на 2м. широка, редени в земята , с едри камъни с малки фуги между тях земя. умишлено не ги фугирам защото както и да стъпя е равно и стъпвам само на камък, фугите сами се промиват и допълват с времето дъжд и вятър...и според мен това е вид самопочистващ се път.....за пешеходци. римляните са го ползвали, забелязвам при древните разкопки.

Що се отнася до външните отходни тръби, има голяма доза рационалност, лесна поддръжка и подмяна на повредената част , без къртежи на стени, и другото важно е, че лесно и точно си вижда мястото , детайлите на повредата.

Но с времето всичко се променя.
Друга интересна тема е каменни мостове?
Вероятно разполагаш с такива снимки, покажи ни, моля?

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!