|
Защото за разгневения всеки негов гняв е справедлив, нали?
Явно има разлика между "гняв" и "справедлив гняв". И да, за разгневения, всеки негов гняв е справедлив.
Все пак, в предния пост, уточних, че човек трябва да познава себе си, да се е наблюдавал, да е работил над себе си. Такъв човек, когато се гневи, той знае, че е прав и има право да бъде разгневен. Как ще избере да изрази вътрешния си гняв, това зависи от много неща - от конкретната ситуация, от този, към когото е насочен гнева, от неговото собствено състояние в момента и прочее, вкл. и от типа нервна система и темперамента, както е писала и уникалната. Също зависи много и от силата на характера и самовъзпитанието.
Накрая стигаме до частта за която съм категорично несъгласен.
щом се е стигнало до това някой да ти вдигне кръвното, значи той от човешки не разбира, иначе нямаше да го направи. Стоварваш му един децибелен чук и толкоз
Това не трябва да е осъзната позиция. Поне не за мен.
Когато го направя, а че го правя разбрахме, в часовете и дните които следват, моят личен инквизитор вътре в мен пуска "децибелния чук" който съм стоварил отново и отново на тонколоните в ума ми, все по-карикатурно и с все по-унизителни коментари.
Така че за това не можеш да ме убедиш.
Не разбирам, с кое точно си несъгласен и не мога да те убедя. То не е въпрос някой в нещо някого да убеждава. Общи правила по тия въпрос няма и не може да има. Хората сме различни и така трябва да е. Ситуациите са безкрайно число - също няма как да ги приравниш едно към едно. На тая възраст всеки си е изградил някакъв приемлив за него начин на поведение, реакции, контрол, овладяване или не. И така, както в този абзац си ги представил нещата, излиза, че изпадаш в някакъв "истеричен ступор" едва ли не. И тук ми хрумва, че изглежда имаме различна представа за "гняв". За мен гневът не е някаква безконечна лава от истеричен пристъп. Между гняв и истерия има ралика и то голяма. Не е и някакви редовни скандалджийски изпълнения.
Както казах, аз не си спомням да съм изпадала в истерия. Също, гневни дълги тиради от мен на живо не можеш да чуеш. Т.е. нямам някакъв кой знае колко изразен външно и физически гняв. По-скоро използвам думи и изрази, специфични конструкции за изразяване на гняв без обидни думи. Не гледай тука как ги сипя с кофата без капка жалост Умея да боравя добре с езика и от половин дума стява ясно какво казвам. Много, много не се разправям. Казвам си кратко, точно и ясно каквото има да се каже и приключвам не, а направо заключвам разговора.
Не си губя времето да мисля дали съм била права или не, нито как съм изглеждала отстрани, нито какво е преживял заслужилият гнева ми. Това е негов, а не мой проблем. Аз, за да се стигне до там да проявя гняв, значи е имало защо, не е просто защото съм темпераментна, емоционална или невъзпитана и не мога да се сдържам. Казва се асертивно изразяване на гнева (на чувствата и емоциите) и се учи, ако не ти се удава естествено и спонтанно.
Някъде из постовете си писал за израза на Ф. Раневская "По-добре псуващ човек, отколкото тиха възпитана гад", че не бил верен, но бил велик. За мен е точно обратното. Не знам дали е велик и колко е велик, но съм го запомнила, защото е верен, правилен и истински. Органически не понасям "тихи възпитани твари"!! Обърни внимание - не "тихи възпитани хора", а "тихи възпитани гадюхи". То лъже и маже, лицемерничи, прави се на възпитано и учтиво, не повишава тон, говори ти с равен или мазен глас, винаги се самоизтъква колко е добронамерено, благоразположено, възпитано, културно и прочее, и прочее крилато светещо същество, а от цялото му поведение лъха подлярщина, лицемерие, едва пркрита завист, самохвалщина, чака те и те дебне да те закопае или да ти прасне удар под кръста, когато най-малко очакваш и прочее. Такива само с балтията - прас и да си знаят мястото завинаги.
Има 2 причини някой да ти казва, че никога не изпадал бил в гняв. Или лъже, или е болен. Средно положение няма. И най-тихия, смирен и кротък човек, ако го засегнеш дълбоко в нещо, което за него е съкровено, свещено и прочее, ще избухне и ще те направи на 2 стотинки. А ако винаги мънкаш, не можеш, не смееш и не изразяваш истински емоции, очевидно не можеш да защитиш себе си и позицията си, поради някаква проблеми от психо-личностно естество.
За мен изходът е, не да се научиш да се сдържаш, преглъщаш и контролираш, а здравословно да изразяваш гнева и другите си емоции. Здравословно от гледна точка първо за себе си, а после за останалите. Здравословният егоизъм е за препочитане.
|
Re: Спокоен и балансиран. Винаги ли? [re: Green Light]
