|
Едно ми е ясно на мен - женчото или женчовците нямат нищо общо с юнаците!
Ей сега, на, чета за "Юнашката разходка на софийските юноши до Силистра и назад" през 1902г.
Там, доростолските юнаци, посрещат софийските и сълзи от радост и умиление се леят от очите и на едните, и на другите юнаци! Реват, та се късат и аз с тях, и мойто уж кораво сърДце не можа да утрай да не се просълзи и направо - да се разреве. От умиление, от патриотизъм и всячески благородни чюфства, така да се каже!
А какво е женчото! Коравосърдечен пустиняк, ако и да може да лее сълзи като всяка чюфствителна жена! Той може да лее съзи и да подсмърча като всяка средностатистическа фуста, но не и от благородни чюфства като истинския юнак!
Ей го, на, е в подкрепа на вишеказаното:
"Като доближихме Силистра, гледаме скелята добре осветена и отрупана с едно голямо множество гражданки и граждани. След малко зачу се и музика.
- Какво ли е това множество — с музика?
- Трябва да има някое особено тържество.
- Музиката свири ,,Шуми Марица”!
- Да не би пък да са научили юнаците за пристигането ни тая вечер тук, та да са излезли с музика да ни посрещнат?
- ,,Гладна кокошка просо сънува”.
- Всеки случай нека се приготвим!
- А, ето и юнаци има!
Това бяха Доростолските юнаци; като ни забелязаха добре, та нададоха вик “ура”. С “ура” отговорихме и ние.
- Момчета, тая мила среща е уредена за нас.
- Строй се в хор!
“Шуми Марица” се засвири от брега. “Днес е ден велик, тържествен за юнака с жар голям”, - отговори параходът. След това пак “ура” от брега, “ура” от парахода. Параходът вече спря Дунав продължаваше да се вълнува, радвайки се на тая мила гледка. А какво ставаше с нашите чувства, какво ставаше с нашите сърца при тая тъй трогателна изненада? Това аз не мога ви каза. Това, що виждах и чувах, това, що пълнеше и възхищаваше душата и чувствата ми, не може да се разкаже, не може да се напише: то може само да се види, да се чуе, да се преживее. С спирането на парахода, спряха за минута и видимите изрази на развълнуваните сърца: “Шуми Марица”, “Днес е ден велик, тържествен” “Здравей”, “ура” — всичко млъкна. Ала сърцата по-силно затуптяха. Сред тайнствената тишина заизлизахме ние наред из парахода. Щом стъпиха на скелята първите ни редици — най-мъничките ни юнаци, просълзени силистренски майки се спуснаха, та ги запрегръщаха и зацелуваха..."
Н. Костовъ
Из "Юнашка разходка на софийските юноши до Силистра и назад"
1902
|
Re: Женчо [re: ad miral]
