|
В отговор на:
никаква аналогия не мога да намеря с Хамлет. всички знаят кой е Хамлет и вероятно на въпроса с какво го свързват, последното което биха отговорили е, че е датчанин.
По - горе Мира пише, че Хамлет е симпатичен.
Предполагам зрителите му съчустват вероятно, заради чисто човешката му колебливост и нерешителност до степен такава, че суицидните му мисли в един момент го завладяват. Кой жив човек не изпитвал колебания, освен фанатика...
Моралната дилема която го смазва е (примерно) как да остане неопетнен и същевременно да изпълни синовния си дълг и отмъсти на убиеца на баща си.
+++
Дали е по-достойно да понасяш
стрелите на свирепата съдба,
или обнажил меч, да се опълчиш
срещу море от мъки и в таз битка
да ги зачеркнеш всички?
+++
Защото - отговаряйки на злото със зло + самите ние го подсилваме; ставаме необратимо зли.
(Ти който се сражавашш с чудовища - внимавай, защото тази битка те превръща в едно от тях - ще каже по-късно Ницше...)
Писал съм за това (във форума), че в нашата литература най-близкия в това отношение образ е помакът Калуньо на Георги Божинов. Ще си позволя да го копна за по голяма яснота за да се усети Хамлетовското...
+++
… Ето го, задава се Злото, тъмно и зловещо, настръхнало, с бодли. Иде, иде насам. Да му легне ли, да се престори на умрял, за да го омилостиви? Или да се изправи и да го пресрещне със Зло, по-голямо от него? Той не иска ни онова Зло, което иде, ни Злото, което се надига у него. Той иска да е тихо и в тишината да се чува само шумоленето на гората и гласовете на горските птици. Нищо друго. Но онова Зло неумолимо иде насам… Какво да го прави? Не, той нема да му легне, нема да му стъпи на колене, нема да го омилостивява. На Злото — по-голямо Зло! На Силата — по-голяма Сила, за да й извие врата. На бодливата круша — още по-бодлив прът!… Така, така. Добре. А нема ли опасност по-силното, наказващото Зло, след като смачка Злото — да заеме неговото място и да стане постоянно Зло? А после да оправдае своето постоянство с това, че Зло има още, че винаги е имало и винаги ще има — значи и противозло тряба да има винаги? Оправдание дебелашко и тъпо — просто защото противозлото иска да скрие, че му се усладило да бъде противозло…
Какво да се прави? Къде е истината? Калуньо не знаеше. Калуньо не можеше да реши. Калуньо, който никога не бе се колебал така — сега се колебаеше и не знаеше какво да прави. Това го мъчеше много, то съсипваше дните и нощите му.
+++
И монолога на героя се отплесва (към младото мониче, което е спасил и споделя ложето му към момента...)
Но въпросът не остава без отговор. Решението му е видимо от едно негово (предходно) бълнуване, когато лежи в несвяст, прострелян с огнена треска и буквално се бори за живот.
Донякъде по Фройд, но без ниаквви символи - сънят му ни дава истинското му лице. Не е възможно да контролираш въобрабението си и потока на мисли докато сънуваш.
Та ето какво ни казва Калуньо:
+++
Няма да умра — просто защото не съм направил всичко. Докато не извия врата на Злото, докато не го усуча като връв. Защото не мога, не мога, не мога иначе. Защото не съм, ако не мога.
+++
Та не го мисли. И помъчен българинът - пак е по-корав.
прав или изправян
|
off topic [re: Baldrian]
off topic