|
сърбите като масовост са шовинисти.
и винаги българинът е враг. това е лема. не подлежи на коментар.
Малкович, второ поколение американец, е толкова сърбин-шовинист, колкото аз съм трамвай, ама няма лошо да си пофантазирате.
Малкович не обича да го хвалят за ролите му в киното. Дразни го фактът, че в Европа е по-популярен, отколкото в САЩ, а в същото време европейците не познават театралните му постижения. "Половината от живота ми бе посветена на театъра и когато ме превъзнасят за моите роли в киното, изпитвам същото, което би почувствал цигулар-виртуоз, когото са похвалили за удар по барабаните... Разбира се, не искам да омаловажавам филмовите си роли, но киното страшно ограничава актьорските възможности. Представете си човек, занимаващ се със сърфинг, на когото крещят "Стоп!" в момента, когато се е понесъл на гребена на вълната".
В България „Оръжията и човекът“ е поставяна два пъти от Николай Поляков под заглавието „Шоколадовият войник“ (в превод на Георги Станчев, който не е публикуван). Първата му постановка е през 1995 г. в Драматично-куклен театър – Враца, за което получава наградата за режисура на Националния фестивал на малките форми. Втората постановка е през 2000 г. в Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе.
Режисьорът Джон Малкович поставя известната пиеса на Шоу за втори път в кариерата си. През 1985 г. той режисира „Оръжията и човекът“ в театър Circle in the Square в Ню Йорк. В постановката участват актьорите Кевин Клайн (по-късно заменен от самия Малкович), Глен Хедли и Раул Хулия, а представлението се радва на голям зрителски интерес и е изиграно над 100 пъти.
|
Re: Оръжията и човекът [re: Baldrian]
Re: Оръжията и човекът