Тази сутрин, в морския град, минавайки край контейнер за отпадъци, на пресечката на «Патриарха», и «Владислав» или както се казва на едно място наречено Голгота (наистина е на по-малко от четвърт час пеша от Гробището), нямаше как да не се зазяпам в изоставените два кашона книги. Разпилени, непотребни вече. Увяхал букет. Да повечето с пожълтели от времето страници, но съвсем четими все още. Някой беше казал, че хартията е по надеждно и трайно хранилище на информация от дискове, флашки и т.п. носители. Спорно като всичко на тази земя грешна и/ или свята... Все пак кашоните бяха поставени на чисто, отсрани. Разтворени. Ако някой нещо си хареса. Канещи. Имаше и речници. Ползва ли някой хартиени все още??? И «Ана Каренина» на руски с меки корици, и «Степния вълк» на Хесе (на БГ). Стихотворения от Серафим Северняк... Не ми бе удобно да роч1ичкам. Много.
Взех си две книжки. В чантата. За всеки случай.

И друг път ми се е случвало. (Да виждам подобни неща) Както е на много други. Предполагам.

+++

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите