1. Так наречените бедни, тоест, хората с доходи под социалния праг на бедност, притежават имота си по наследство - апартамент в града или къща на село, най-често това е единственото им жилище.

2. Годишният данък на жилище/къща тук е смехотворно нисък. От порядъка на 15-20лв за 150-200 кв м къща на село с двора и прилежащите й постройки. 15-20 лв са половин кило сирене, два хляба и пакет тоалетна хартия - давам пример за стойността на годишния данък къща. Дали жилището е едно и основно или са пет, няма значение, данъците са едни и същи.

3. Българите масово не си застраховат жилищата, за тях това е излишен разход. Тези, които изплащат ипотечен кредит ги застраховат по задължение към банката. По-заможните също по-често прибягват до застраховка, защото са направили скъпа инвестиция за жилище, обзавеждане, техника и не им се рискува при зстрахователно събитие да претърпят огромна загуба. Но, за средната ръка хора със средни доходи, ниски доходи и бедните под социалния праг на бедност, това са пари хвърлени на вятъра. Карат я на принципа "баш пък на мен ли ще се случи".

И, когато баш пък на тях се случи, почват да викат неволята, разбирай, държавата, на помощ да им изплати загубите.

И не става дума само за първа помощ при бедствия, когато държавата така или иначе помага да се настанят временно някъде и да получат някой лев за непосредствени нужди. Дори човекът с изгорялата къща да си е вързал гащите със застраховка на имота, то минава време, докато застрахователят оцени щетите и му изплати застраховката - през това време трябва да се подслони някъде и да си набави поне дрехи и лични вещи от първа необходимост, които е изгубил в пожара.

Не, те реват, че имотът им е пострадал и някой трябва непременно да ги обезщети за това.