|
Моят израз, който си посочил в кавички е иринично-саркастичен:-)))
Що се отнася до комплексите, мисля, че всички западняци и англосаксонци имат "комплекс за превъзходтсво", което е особено смешно, когато се отнася за такива неща като хигиена и чистота.:-)))
Наскоро в една тема коментирахме средновековната хигиена на западоевропейците във връзка с книгата и филма "Шогун" - разбирането за чистота и хигиена на японците и на европейците.
Що се отнася до Щатите, знаем за негърките, които са се грижили за чистотата и хигиената на белите и ако не са били те, нямаше да има спасение за бялата раса при вас от въшки и всякакви други нечистотии.
А тия дни из фейса се върти ето този материал за хигиената на французите през Средновековието:
Знаете ли, чe...
При посещение на Версайския дворец в Париж, човек може да види, че пищният дворец няма бани.
Човешките екскременти са били изхвърляни от прозорците на двореца.
На празник дворцовата кухня можела да приготви пиршество за 1500 души, без ни най-малка хигиена.
В днешните филми виждаме хората от тази епоха да си веят постоянно с ветрилата.
Обяснението не е в жегата, а в лошата миризма, излъчвана под полите (които нарочно са направени така, че да задържат миризмата на интимните части, тъй като не е имало хигиена).
Не е било обичайно да се къпят поради студа и почти несъществуването на течаща вода. Само благородниците имали лакеи, които да им веят с ветрила, за да разсеят лошата миризма, която изпускали тялото и устата, както и да отблъскват насекомите.
Тези, които са били във Версай, са се възхищавали на огромните и красиви градини, които по онова време са били не само замислени, но и използвани като тоалетна в прочутите балади, пропагандирани от монархията, тъй като е нямало бани.
През Средновековието най-много сватби са се провеждали през юни (за тях началото на лятото).
Причината е проста, първото плуване(баня в реката) за годината е ставало през май, та през юни миризмата на хората все още е била поносима. Тъй като някои миризми обаче били много дразнещи, булките носели букети от цветя край телата си, за да прикрият вонята. Оттам и обяснението за произхода на букета на булката.
Баните са взимани в една-единствена огромна вана, пълна с гореща вода.
Главата на семейството имал привилегията да се изкъпе пръв в чистата вода.
После, без да сменят водата идвал редът на другите в къщата, по ред на възрастта, жените, също по възраст и накрая децата.
Бебетата се къпели последни и когато дойдел техният ред, водата във ваната била вече толкова мръсна, че е било възможно да се умъттви.
Дървените греди, които подпирали покрива на къщата били най-доброто място за затопляне на животни - кучета, котки, плъхове и бръмбари
Когато завалявало, течовете принуждавали животните да скочат на земята.
Тези, които имали пари, имали калайдисани чинии.
Някои видове храни окислявали материала и били причината много хора да умрат от отравяне.
Да си припомним, че хигиенните навици тогава били ужасни.
Доматите, които са киселинни, дълго време са считани за отровни, тенекиени чаши са използвани за пиене на бира или уиски, като тази комбинация понякога “оставяла” индивида на пода (във вид нарколепсия, предизвикана от смесване на алкохолна напитка с калаен оксид).
Всеки, който минавал би помислил, че е мъртъв, затова взимали тялото и се подготвяли за погребението. След това тялото било поставяно на кухненската маса за няколко дни и семейството щяло да гледа, яде, пие и чака да види дали мъртвият ще се събуди или не. Поставяла се и свещ и така мъртвецът е било видим за всички, следователно така се е появил този обичай - бдението до ковчега.
И нещо за Англия…..
Тогава тя била малка страна, където невинаги е имало място да погребат всички мъртви. След време ковчезите били отваряни, костите изваждани, поставени в рампи, а гробът е бил използван за друг труп.
Понякога, когато ковчезите били отваряни, можело да се забележи, че има драскотини по капаците отвътре, което показва че мъртвецът всъщност е бил погребан жив.
Така при затварянето на ковчега дошла идеята да се завърже ивица от тялото на починалия, да се прекара през дупка, направена в ковчега и да се завърже за звънче.
След погребението някой оставал на служба до гроба няколко дни.
Ако се събудел индивидът, движението на ръката му би ударило камбаната и така щял да бъде "спасен от камбаната", който е популярен израз използван и до днес.
Това, което правим днес по традиция, го правим без да знаем причината за него, а просто продължаваме безсмислените традиции, например като карнавали, Хелоуин и т.н.
|